Как се посреща войната

Голата статистика:

  • Сирена номер едно ме хвана на работа
  • Сирена номер две ме хвана в мола
  • Сирена номер три ме хвана по пижама вкъщи
  • Сирена номер четири ме хвана по време на урок по PHP
  • Сирена номер пет ме хвана в час по иврит

Няма отърване :) Но тук се справяме с положението. Събрали сме се само специалисти :)

Офисът ни е на етаж 11, тъй че няма време да стигнем до подземието – имаме си „убежище“ зад тоалетната :) Прилича на морга с един празен рафт. Много се съмнявам да успее да ни побере, за сметка на това аз съм в шефската половина от офиса. В най-лошия случай ще трябва да ходя да си събирам Лиор на парчета. Разбира се, убежището го отключиха чак след четвъртата сирена.

Ама били са заети хората. Трябва да видите колко колежки пищят из фейсбук дори по време на сирената. Примерно „О, Боже, май видях ракети пред прозореца на офиса!!!“. Или „Нека поне веднъж всички се обединим за молитва. Да се помолим за една спокойна нощ“, което би имало някакъв смисъл, ама колежката го пусна в нощта, когато имаше таковата… примирие. Бяха се разбрали една нощ да не се атакуват. Разбира се, най-добрите колежки пекат курабийки и ги носят в поделенията на военните. Не се шегувам!

В училище са слепили всички чинове до прозореца, за да може да се скрием под другата стена при сирена. Показаха ни как да клечим с ръце на главата. Десет минути след сирената трябвало да си чакаме. И разбира се, хвана ни и сирена. Наредихме се като патета, малко не ни събра стената, та имаше двама-трима залегнали под чиновете. Хубава снимка се получи, кореецът щял да я пусне във фейсбук.

Почти всички приемаме нещата много спокойно. Хората си ходят на плаж и на мач, е, верно, че като завият сирените, поприклякват покрай стените, ама иначе им е все тая. До тук паникьосаните са:

  • Комшията, който забрани на майка си да му идва на гости
  • Жената на един съученик –  англичанка с едномесечно бебе – не дава на мъжа си да излиза от вкъщи
  • Една съученичка от Бронкс – нея само я е страх сирената да не я хване навън, ама си идва на училище (тя е шофьор, де, не като мене да чака автобуса)
  • Лиор, който иска да ми купи противогаз за 300лв (ако имах израелско гражданство, щеше да ми е за без пари). Планът е да го навия вместо противогаз да ми вземе голяма жълта каска. След войната смятам да си сея цветя в нея.

А аз съм най-големият специалист :) Като им казах на мъжете да идат в AM:PM да ми купят консерви, те отидоха в двата скъпи квартални магазина, дето така или иначеи няма консерви. Освен това ми твърдяха, че никога не са виждали консерви с готови манджи (освен лозови сарми). Вчера реших да поправя тая грешка и заведох Лиор в руския магазин. Мисля, че сега имам достатъчно сирене и кашкавал да изкарам и някой Холокост. Имам минимум 3 кила брашно, две кила сол и кило захар. Пропуск – нямам нито един пакет зрънчо с шоколад! След учиилще все пак стигнах и до AM:PM, щото видите ли консерви с пълнени тиквички и патладжани, печени патладжани, гювеч с бакла,  боб с доматен сос… не съществуват. И сто кила риба тон :)

Общо взето, ако се постарая да не излизам от леглото, за да може следващата сирена да ме хване вкъщи, можем да си изкараме около седмица само от запасите ми (дори и да спре токът). Най-много Лиор да изпадне в кола-абстиненция.

В интерес на истината последните няколко дни имам много по-вълнуващи моменти, които не са свързани с войната.

Ето, вчера най-накрая намерих зехтин с чесън. Търся от има-няма месец. Даже го намерих на намаление (няма и десет лева). Проби ми торбата, изсипа се на тротоара, разплиска се по единствените ми дънки. 20 крачки преди спирката. Сега си представете как си седя на пейка 3 спирки от вкъщи, попивам си чесъна от дънките и чакам Лиор да ми донесе торбичка, за да придвижа останалите покупки до вкъщи :D И най ме е яд за зехтина!

Или пък днес. Като прегазена с валяк съм. Вчера изкарах 5 часа урок по PHP, после 2 часа на работа, после 3 часа на училище, после пазар, после вечеря. Днес се успах само с половин час и закъснях за работа само с 15 минути. Което беше достатъчно, за да се развали асансьорът. Спрели обаче всичките кабинки. И гледай как се качват 11 етажа по стъпалата, дето хората пушат. Чак на деветия етаж се сетих да пресека до стъпалата с тоалетните, дето поне може да се диша. Та така. Закъснях много повече от 15 минути.

И аз като по телевизията – да завърша с добрата новина :)

Оказа се, че е възможно да се направи джуркан боб без боб и без джуркало. Трябват две консерви нахут, метална цедка, една здрава лъжица и много инат. Хич не е лошо на вкус, само че и боб не е. Не е достатъчно мазно, нито достатъчно сладко. За сметка на това ропотамо с нахут вместо боб няма грешка :) Следваща мисия – пълнени чушки с нахут и наденица с нахут. Само трябва да намеря сушени чушки и наденица. Щото с нахут съм се заредила поне до края на календара на маите :))))))))

Advertisements

6 коментара on “Как се посреща войната”

  1. Elena каза:

    Мля те,моля те мооооооооля те блогвай по-често, че нямам търпение от един пост до друг:)))

  2. Rois каза:

    Много обичам да те чета, като чуя Израел и все за теб се сещам, надявам се скоро сирените да спрат нацяло. Да се пазиш.

  3. Svetlina каза:

    Хахахаха :)

    Това беше мило :) Може да стана някой посланик на мира (или чорапите) :)

    А вие наистина не ги слушайте много тия новини за Израел, много силно преувеличени са. Примерно нашият правителствен самолет, дето щял да спаси българите в Израел… до тук българските електронни списания в Израел са преброили ДВАМА желаещи :)

  4. Маркуча каза:

    И няма гърмящи, гърмяни или гръмнати автобуси в центъра на Тел Авив? Почвай да твитваш новини тогава, че тука ни гони черна параноя, че всички медии лъжат за всичко :)

  5. Svetlina каза:

    Първо, не е в центъра, а до българското посолство.
    Второ, няма умрели от автобуса, има десет ранени.
    Трето, до час бяха хванали жената, хвърлила бомбата в автобуса.
    Четвърто, това е военна държава, от утре сигурно ще ми искат лична карта, за да ме пуснат в автобуса, тая бомба няма да се повтори.

  6. Svetlina каза:

    А, не, хванали грешната жена :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s