(Срамежлива) мимоза

Осми март, като осми март :)

Ходих на урок по иврит, упражнявах бъдеще време за глаголите от първа група. После ходихме до магазин за туристи, където продаваха ножовилицолъжиц и един милион други джаджи. Геройски се измъкнахме само с хладилна чанта и международни симкарти от Естония. Пък в Израел има едни терминали, където си пишеш номера на личната карта и на кредитната карта и ти разпечатват международна застраховка. То не че имам лична карта, ама поне мъжът да не се плаши от немските снегове и дъждове и къривурстове :)

После си купихме хартия за принтера и така както си бяхме по тениски – един зелен блузон на примоция :)

Пазарувах, влачих торби, простирах, сгънах три перални пране, измих триста чинии, правих вечеря (о каква вечеря!), преобърнахме къщата в търсене на кабел, инсталирахме принтера, принтирахме билети. Защото утре вечер летим за Берлин :))))))))

Останаха ми 10 точки от плана, но не губя надежда. В крайна сметка надали е толкова трудно да намеря къде съм забутала ръкавиците от предния февруари ;) Щото нали… ще уцелим минус три градуса + един ден сняг. От друга страна ще ме водят на изложба за Нефертити и на ШОУ. Което смятам да държа в тайна още една цяла седмица :-РРРРР

Осми март, като осми март :)

Пекох и пържих червена чушка, пуйка, сушени ананас и смокини, сос от нар и песто от сушени чушки. Накрая блъснах и едни спаначени спагети и ето ви… нещо, за което в китайския ресторант ще ви поискат към 200 шекела. 80 лева.

А мъж ми ми подари… една караванка с панделка. Така де – тавичка. Ако беше кръгла, щеше да е тепсия и щях да пиша по-хубави метафори :) Нищо – догодина ;)

Foto

Да се отбележи колко ми е хубава саморъчно направената мартеница :)))) Изобщо… това е една много вълнуваща снимка – Светлина си прегръща осмомартенската изненада, нагиздена с израелска мартеничка и тениска Welcome to Berlin на фона на cube book: Wonders of the Holy land. Смятам да я разпечатам за министерството на вътрешните работи, като ми поискат доказателства за удължаване на визата.

Няма да им казвам, че той всъщност купи тавичката преди два дни, одобрих я, скрих я и му заръчах да ми я подари в петък. И той забрави къде беше скрита :)))

Сега да видим как ще си я ползвам – към нея има и книжка с рецепти. На иврит. То и упътването на принтера беше на иврит. Само банкоматът беше на английски, но откак имам тукашна дебитна карта, няма вече английски – мога да избирам между иврит, арабски и руски. Че и ме таксуват, ама това е от една друга приказка.

И така както бях щастлива, отрудена и пак щастлива… отворих фейсбук и открих, че в Италия се яде торта на осми март. Торта Мимоза :) Една прекрасна жълта пандишпанена торта с ликьор и яйчен крем. И така ме хвана яд…

И така…. отивам да измия още триста чинии, че у нас сме малко като в оня виц ;)

‎8 март. Мъжът седи пред телевизора и чете вестник, а жената мие чинии. Изведнъж мъжът се сеща, че е 8 март, а даже подарък не е купил. Без да спира да чете, казва:
– Остави, душа, днес е 8-ми март…. утре ще си домиеш!

5 коментара on “(Срамежлива) мимоза”

  1. helen казва:

    аз за моя осми март купих страхотна торта. сега трябва да спра да я ям, че да оставя едно парче и за гостенката, която чакам :)

  2. Svetlina казва:

    Хихи :)))) Сложи всички вилици в мивката, това може да те забави малко :)))

  3. Juliapulia казва:

    Ааааа вица е жесток :) Приятно пътуване

  4. Svetlina казва:

    :)))))))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s