Вурстове

И ходихме в Берлин :)

И първото нещо беше да се возим на влака гратис. И обикалях около една колона доста време, докато осъзная, че не е кошче за боклук – техните са модерни и разделни :) И снимах следите си в СНЕГА. В седем сутринта. И един пиян немец ми предрече, че ще кача снимката във Фейсбук. И в хотела имах полилей над леглото. Истински грамаден лъскав кристален полилей. И се запознах с бащата на Лиор. И с него можем да си говорим само на иврит. За иврит не знам, но до 2-3 месеца ще съм усвоила до съвършенство езика на глухонемите. Професор по ръкомахане направо. Той можел да прави фалафели. Аз „купувам торбичка от магазина, но когато ги готвя, правят като бомби“, придружено с ожесточени обяснения, пристисквания и експлозии. Оказа се, че в Германия, за разлика от Израел, знаят как да закусват. На всеки ъгъл има пекарна и всяко второ заведение има бира на табелата. Ядох шоколадов кроасан. И горещ шоколад номер 1. В порцеланова чаша (take that, Israel!*).

В Германия също имат шабат – в неделя всичко е затворено. Затова ядохме къривурст, което е някаква много вкусна пържена наденица, която обаче плува в море от кетчуп и е покрита с къри  на прах. Даже си имат къривурст музей – тва била берлинската улична храна. И се разходихме да видя стария блок на Лиор. И пейката, където са се учили да пушат. В една гора по средата на Берлин. И си паднах на дупето. И езерото беше замръзнало. И беше твърде хубава тази ми единствена зимна разходка :) Освен това така оценяваш още повече съкровищата на Старбъкс. Горещият шоколад с карамел, грамадна топка бита сметана и допълнително ванилия и какао… не могат да се опишат само с думи :))))

На прибежки стигнахме до следващото топло местенце – магазин, в който имаше към 20 вида бира и 3 вида вода. За пръв път опитах вода Евиан и немската фалшива енергийна напитка (в литрови бутилки). А вечерта се направих хубава ме водиха на ресторант с руснаци. Защото в Германия месото го готвят със сос :) И в менюто на всеки ресторант има глювайн. Не че Лиор някога го беше опитвал. Не знам дали им е националното ястие, но за 5 дни изядох 3 грамадни картофа, печени във фолио и сервирани буквално разцепени и със сметанов сос. Моите руснаци изпиха толкова много шотове водка, че заведението реши да ги почерпи по още един. И после руснакът си ни закара вкъщи. Трябва да ви кажа, че след толко глювайн бях убедена, че кара абсолютно направо!

Моят глупав мъж решил, че ще изпусне нещо от Берлин, ако се събуди по-късно от 8 сутринта, тъй че ходил да ми купи… gefüllte Streuselschnecke (да бе, така се пише – втората дума с главна буква). Това е една хрупкава грамадна радост, пълна с ванилов крем и поръсена с пудра захар. ММММммм :) И после един друг руснак дойде да ни развежда из града. Видях всички магазини. Отвън. А в туристическите брошури имаше карта за пазаруване… и не се събрала в една брошура, та отпечатали три. Да не вземе човек да пропусне някой магазин. И ядох KFC. В Израел преди е имало, после са сменили рецептата, така че храната да е кашерна и KFC фалирали. И ми показаха един воден часовник. Висок е няколко етажа и представлява серия от епруветки, колби и тръбички, в които бълбука ЖЪЛТА вода. Точно в 1 часа всичката вода от минутите и от часовете се изтече в грамаден стъклен казан. Много красиво и гениално. Хвала на таквизи хидроинженери!

Водиха ме в C&A (да се чете Це Унд А) и в KaDeWe, което са съответно грамадният магазин за трикотаж (уж няколко етажа, пък им бяха останали по-малко от 2 ръкавици) и „the biggest department store in Europe“. Тва последното не мога да го потвърдя, щото Лиор се уплаши, че може да си купя нещо и ме пусна само на последния (май шести) етаж, където имаше само храна. Хвана ме за ръката и ме завлече право към Jack Daniels барбекю соса, едва успях да се протегна и да си открадна една кутия белгийски шоколад. Ама хубаво си го представете – Германия, няколко дни преди Великден, цялата покрита с шоколадови яйца и зайци, а аз с нищоиникакви си 250 грама най-качествен млечен шоколад!

Показаха ми еротичния музей отвън, райхстага отдалече и Бранденбургските порти. Там можеш да си платиш за снимка с американски войник, британски войник, руски войник, Чебурашка и Дарт Вейдър. Можеш, ама ние с парите си купихме още глювайн :) И съвсем до тях се намира хотелът и прозорецът, през който Майкъл Джексън едва не си изтървал бебето. Атракция, ей :)

За мое учудване Берлинската стена всъщност не е била много дебела и освен това е минавала неразумно близо до същите тия порти. И е отрязала музея с динозаврите в източната част на Берлин и моят мъж е останал необразован. По средата на булеварда е отбелязано къде е била стената – ние гордо я прескочихме :) До Американското посолство пък има еврейски мемориал, който ми е малко много странен – грамадни циментови паралелепипеди, които ужким образуват лабиринт и символизират колко хора са изгубени. Само дето е правен от немци и всички пътечки са успоредни и перпендикулярни и е невъзможно да се изгубиш, нищо че е грамаден.

После ми показаха хотела, където е сниман един скучен филм – Unknown и местата, където са снимали всички холандски сцени от филмите за Джейсън Борн. Сто пъти по-интересно от еротичен музей! И… ми показаха къде точно нацистите са изгорили книгите!

И после ходихме в най-големия шоколадов ресторант в света. Мисля стана вече ясно, че в Германия всичко е голямо :) Имаха 500килогрпамови шоколадови макети на райхстага и на Бранденбургските порти. И солено меню – риба с шоколадов дресинг, супа с банани и шоколад, разни салати и стекове… За моя собствена изненада тоя път НЕ пих горещ шоколад. Почти се самоубих с една шоколадова пастичка с три вида блатове :))))

После видях еврейската детска градина, началното училище и гимназията, за която се говори, че приютява масов гроб в задния си двор. И открих, че немските еврейчета си нямат физкултурен салон и ходят да спортуват в синагогата. Която е красива и реставрирана, но пък заобиколена с допълнителна ограда и полицаи.

И ядох немски пастет, който си е точно като българския, но се казва ливър-вурст. Всичко им е вурстове на тях :)

На следващия ден закусвах ПИЦА. Което е ама напълно невъзможно в Израел. И накарах бащата на Лиор да се подпише срещу Макдоналдс (което най-вероятно ще си остане единственият случай, когато съм съгласна с вегетарианска кампания). После открих, че освен Butlers (където геройски нищо не си купих!) си имат и Woolworth и DM. Голяма финансова грешка :) Поне вече имам боя за яйца :) За мой шок и ужас в Германия не просто кредитните и дебитните карти не са популярни, ами и магазините нямат терминали за карти. В Лидл ми казаха, че не работят с Виза :)))) А в един магазин за сувенири ми взеха всички стотинки, които не стигаха, за да си платя тениската, само и само да не им дам карта – продавачката не знаела как се ползва.

Лиор си купи точно 5,50 килограма най-различни вурстове, пред които моите две торби Нескуик направо бледнеят. Примерно имат пастетоподобно нещо, което има вкус и мирис на сурова кайма с лук и се консумира на филийка с масло и поръсено със сол и пипер. И го завлякох да ядем супа. Не ме интересува, не може да ида в Европа и да не ям супа! В ресторант за супа :) Soup Kultur. Разбира се – картофена супа с малки вурстчета, плуващи из нея :)

Още няколко часа шопинг и стана време да се правя хубава. Моето мъж ме изненадА с едни билети за Blue Man Group :) Това са едни човеци със синя кожа, които свирят на ударни, замерват се с боя, ядат пластелин и кексчета и замерват публиката с тоалетна хартия. Според брошурата това е дивата страна на Берлин. Иначе тъй наречената група са много известни и са обиколили света няколко пъти. И накараха хората от първите 6 реда да си облекат едни найлонови дъждобрани. Сини. А ние бяхме точно на първи ред :))))

И ядохме „световноизвестни“ ребра. Много вкусни пушени ребра в един иначе американски ресторант :) Лиор цяла вечер ми разправя колко съм била хубава и ме накара да обещая, че по-често ще се гримирам. Сигурно се брои за комплимент :)

Срядата обаче си беше моя! Пускахме колет за България от немската поща. Много подозрително – не ни искаха документи, не ми провериха съдържанието и обещаха да стигне за по-малко от седмица. И заведох Лиор в природния музей, да видим най-големия експонат на динозавър (в случай че някой е очаквал среден или малък динозавър от немците). Някакъв висок, дебел и грозен тревопасен с малка глава. Но пък около него имаше една камара малки хищни гущери и разни джаджи, където можеш да си прожектираш същите тия динозаври, но с мускули и кожа и дървета около тях. Нали, ако набиеш всички второкласници, които ги бяха налазили. По същата причина не можах да се доредя и до планетариума, явно ще трябва все пак да се ходи във Варна. Видях препарираните катерици, казах чао на динозавъра и право към следващия музей. Добре, признавам си, че спряхме в един италиански ресторант, да им опитам горещия шоколад :)

Редихме се на огромна опашка на открито, за да ни пуснат в Египетския музей. Щото иначе Лиор никога няма да го пуснат в Египет с тоя израелски паспорт. Намерихме се с български туристи, които си купиха билет за най-евтиния музей, но го ползваха, за да влязат в най-скъпия (пак египетския). Тва нещо го разглеждах няколко часа :) Лиор накрая се предаде и седя на една пейка, докато обикалях последния етаж :) Дадоха ни уолкмени, където можеш да си избираш да слушаш записи за експонатите – на немски или английски. Интересно беше, но пък и малко странно – около бюста на Нифертити се бяха наредили трийсетина извънземни със слушалки и уолкмени :) На мен любима ми остана една египетска статуя – фараон, жена му, двете дъщери, сина на малката дъщеря, родителите му и трите му сестри. Обяснявам :) Отдясно на фараона  седи жена му и ръката й е изкуствено удължена, за да може да го прегръща. Отляво е дъщерята (голяма точно колкото него), защото била първа лейди в харема. Нейната дълга ръка е, за да може да я слага на рамото му. Между тях е малката дъщеря, която им стига до коленете и е на „портрета“ само защото е поръчан от нея самата. Между фараона и жена му седи един обезглавен мъж – синът на малката дъщеря, който е жрец и затова е голям колкото малката дъщеря. На гърба на статуята са родителите на фараона, заедно с техните три дъщери (него го няма, защото „портретът“ е поръчан от сестрите му).

И колко много лъжици и мечове видях :)))) И в древен Рим са носели бижута, които повече ми приличат на украса за бебешка количка :) Но пък пръстените им са били цветни и керамични. И на Бахкус таковата му е малко и конусовидно, ясно защо е трябвало да го прикрива със сребърен поднос. Добре поне, че е много добре сложен изотзадзе :) Нифертити… смятам историята й за много по-интересна от бюста й.

Възнаградих Лиор за геройството, като го заведох в най-известния ресторант за пържоли. И той да вземе да изяде един печен картоф :) Една жена от Босна събираше стотинки за болното си бебе, надявам се наистина да сме помогнали. И дообиколихме грамадния Александърплац, където НЕ си купих чорапи за 7 евро. На Лиор му стана жал и ми даде 15 евро, да си ги харча, както реша. 14:95 от тях отидоха за новата ми форма за торти** :)))))) 26 сантиметрово щастие :))))

Вечерта твърдо отказах да се храня с нещо различно от сладолед с бейлис. Руските приятели на Лиор ме гледаха все по-дружелюбно… докато накрая не ни заведоха в хавайски бар. Представете си как навън вали сняг, а вие седите на плетени столове, заобиколени сте от съвсем истински пясък и от коктейли във водни чаши :)))) Две шоколадови яйца и няколко коктейла по-късно, вече бях влюбена в Берлин :)

Последен ден. Трагично нагъвах Spritzkuchen и немски кренвиршки. Между другото, твърдо съм решена да се науча да ги правя тия шприцкухен – това са шприцовани понички от еклерово тесто, пълни с най-прекрасен ванилов крем…. и искам още поне двеста!!! Добре че видях едно момиче с торбичка от New Yorker, да се сетя, че и те са немци. Издирихме магазина, колкото да открия, че точно до него има Бижу Бриджит :)))) Обикновен човек не може да си купи гривна с 0,05 евро, ама аз мога! Само със силата на мисълта накарах пос-терминал да се материализира в ръцете на продавачката :) Никога няма да се разделя с новата си гривна! Толкова е прекрасна, дрънчаща, лъскава, шарена, розова и… :))))))

И толкова. Вечеря в китайски ресторант, защото в Германия това не означава да се разориш. И самолет. Закъснение с един час, заради лед и мъгла. Кацаме в Тел Авив в 6:30 сутринта, на прекрасните 22 градуса. В деня на телавивския маратон. Улицата ни е барикадирана и не пускат таксито да мине. Лиор влачи куфарите до вкъщи, докато аз си говоря с чичкото от закусвалнята, който излезе българин. По новините казаха, че в 9 сутринта е било 36 градуса*** и повече от 10 души от маратонците влезли в болница. Последно знам, че 11 още са в болница, а един е починал. 29годишен войник. И това не е истинският маратон, това била подготовката за маратона. Добре че отмениха истинския.

И че си нося две големи кутии от новия вид тоблерон :)))))

* В Израел се доплаща за порцеланова чаша.

** Прибрахме се петък сутрин, още в събота направих торта, да тествам формата :)

*** Аз спах само два часа, смених ботушите със сандали и заминах на урок по иврит. После ходих на рожден ден да пия бира и да ям зелеви сърмички. Мисля, че точно те ме спасиха от телавивска смърт



Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s