Най-накрая истински напредък

Тази седмица вече мога да се похваля с ДВА големи удара :) Почти покорих Израел :)

Исках да си купя туника и отидох в любимия си магазин за рокли (магазинът това не го знае, щото дотогава си бях купила точно нула неща от него).

След като разгледах поне 40 модела и пробвах два, чичкото дойде да ми предложи някакви роклички :) Аз обаче бях в съблекалнята и не го чух добре, само видях, че размахва роклите. И изтърсих:

– Авал рацити туника. (ама аз исках туника)

И той:

– Хашафти ше ат ло медаберет иврит. (мислех, че не говориш иврит)

И аз:

– Ани медаберет, кцат, тода раба :) (говоря малко, мерси много)

След като вече официално бях повишена в ивритоговоряща, човечецът реши да ми направи и примоция. Каза, че съм метука (сладка) и ми намали 9 шекела, което са си 2 енергийни напитки и половина или един цял шоколад :)

Още нямам туника, но пък новата ми рокля е много готина! И има още сто години да разказвам историята! :)))))

***

Другата голяма новина е, че ме светнаха как да отказвам на иврит.

– Искаш ли нещо за пиене?

– Не, благодаря.

Пак ще ти дадат нещо.

– Искаш ли нещо за пиене?

– Няма нужда, благодаря.

Пак ще ти дадат нещо.

– Искаш ли нещо за пиене?

– Добре съм, благодаря. (това си е стандартен израз на иврит, че и на английски, ама де да го знам как е на български)

Пак ще ти дадат нещо.

– Искаш ли нещо за пиене?

– Аз не искам това.

Ето тогава вече нищо няма да ти дадат. И се води учтиво това изречение.

Сега вече разбирам защо хората постоянно ми бутат чипс в ръцете, а майката на Лиор ме налива с компот. Явно моето учтиво не тук се брои за неучтиво да.

Да повторя:

моето учтиво НЕ тук се брои за неучтиво ДА

Сега се упражнявам да казвам искам/не искам :))))))


6 коментара on “Най-накрая истински напредък”

  1. Rois казва:

    Браво на теб, при все че цял живот си мисля, че имам нюх към езиците, този ми се струва невъзможен за научване. :)

  2. Svetlina казва:

    :))) Аз пък имам чувството, че ще науча езика преди да им разбера културата. Ей на, днес в ресторанта ме питаха дали ми било вкусно. Ама ей така, по средата на основното :)

  3. A.B. казва:

    O, Жълтурче, когато те питаха дали е вкусно, случайно, говорейки с някого на масата (на неразбираем за сервитьора език) да си побутнала леко чинията? Аз имах такъв случай в Калифорния. Идва по едно време сервитьора, гледа ме в очите и загрижено ме пита дали ми е вкусно, не искам ли да го притопли леко… Аз не разбирам какво ми говори. Дъщеря ми се намесва да изясни защо ме питат. Оказва се, че аз леко съм побутнала чинията, говорейки „недоволно“. Та човекът се притеснил..
    Имах и други проблеми: ако се доближах близо до края на тротоара, гледайки нещо на срещуположния тротоар, минаващите коли спираха. Чудех се: нали няма пешеходна пътека? Оказва се, че те ме пазят. Да не направя нещо неадекватно! Не знаят дали мога да се пазя сама.
    А тук, в Хепи, почакахме малко повечко да ни донесат сметката, ама трима сервитьора ни питаха: „Всичко ли е наред?“ Не едновременно, поотделно ;-)

  4. Svetlina казва:

    Хихи, напълно възможно е да са чули недоволство в тона ми :) Но на мен ми стана повече неудобно, отколкото приятно, когато трябваше с пълна уста да отговарям, че е вкусно (особено като не беше :)).

    Хепи :)))) Много ги обичам :))))

  5. Yana Mitseva казва:

    Израел, готви се!!! Ида да те покоря през Ноември. Дотогава току виж съм проговорила на иврит! :P

  6. Svetlina казва:

    Хаха, не се и съмнявам, че някой ден и в твоя блог ще блесне някоя публикация за шакшука :)))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s