Пролетно почистване

Март мина и замина, а аз още не мога да се освестя. Стана година (така де, и един месец) откакто съм в Израел с Лиор. Опитвах се да си направя някаква равносметка, опитвах се да реша харесва ли ми посоката, в която сме тръгнали, също скоростта, кой колко дал, кой колко научил, кой колко пораснал… опитвах се да поставя някакви цели – свои лични, наши общи, че дори и няколко за него. И нищо не излезе :)

Само затънах в някакво депресивно-агресивно състояние. Не бях доволна от себе си, от него, от нас, от нищо не бях доволна. И от изгледите за бъдеще не бях доволна. И по някакъв извратен начин не бях и доволна, че всичкото това недоволство не личи във всекидневието ни.

Лиор ме заведе на сафари, тъй де, в зоопарка, на име Сафари. Отпразнувахме 65-я рожден ден на Израел, гледахме концерта на площада, организирахме и барбекю, както е обичайно тука. И Пасха повторихме. И два мемориални дни. Мдам, една камара празници се повториха, не, подобриха се. Изкарахме си много по-добре от миналата година. На 14ти се пада Шавуот – празникът, когато се яде чийзкейк, и даже нямам търпение да дойде. И Великден идва, приготвила съм едни рецепти, които искам да пробвам, Лиор вече ме пита дали ще пълня пиле…

И някак между всички тия неща… аз си седя и недоволствам. Да видим кога ще се науча, че аналитичните ми умения са за офиса, вкъщи трябва да си нося само шестото, седмото, осмото и деветото чувство. В момента, в който тръгна да анализирам кой какво как кога дали… става страшно. Разделям полюси, купчини, таблици, плюсове и минуси, тегло, вина, отговорности, разделям хора. Започвам да мисля за него като за враг, като за нещо чуждо, като за нещо несвое. А той си е мой :)))) Ако нещо не ми изнася, не трябва да искам сметка, да кроя машинации, да дебна, да чакам, да намеквам, да настоявам, да заплашвам. Мое си е, тъй че трябва и аз да поработя, за да се случи.

Колко по-лесно тръгнаха нещата, като си казах всичко. Ама всич-ко! И колко се смях на себе си. Не е нужно да се опитвам да контролирам всичко, да съм постоянно нащрек, или пък да очаквам същото от него. Като се поразговорихме, излезе, че повечето пъти разминаванията идват от това, че английският и на двамата не ни е майчин език. Него го домързяло да обясни нещо, или не знаел как да го каже, или го било срам да попита… мен пък ме хващат дяволите, като ми говори с къси изречения и без служебни думички. Аз ползвам prefer, would like to, rather, let`s, нали, дали, понякога, обаче, точно сега, доста, не особено много… За него не съществуват, нещата звучат черни и бели от неговата уста и ми е много трудно да запомня, че всъщност това му е от изказа, не че няма шанс да отстъпи, да премисли или даже да забрави какво е казал :) Не, сериозно, вбесявам се, като почне с you need to, i want, tomorrow i`m going out. А човекът просто не умее да борави добре с видовете искам, трябва, налага се, решил  съм, ще, планирам да, ще може ли, удобно ли е. То и къде да се е научил, на иврит такива работи няма. Тоя уикенд се заслушах – с майка си оползват към 200 думи общо. Така де, за ежедневието :) На всичките евреи маниерите са им такива и езикът си им е такъв – всичко се казва директно, даже още по-добре ако се изкрещи.

Пример… ами никой няма да те пита „какво ще кажеш?“, но за един ден можеш да чуеш и 20 пъти „кажи сега“, „помисли сега“. Съответно без да ти дадат време за отговор :) Да видим кога ще свикна :)

Иначе при нас верно е цветя и рози :) Моят мъж се научи, че без значение кое ми е развалило настроението, винаги може да го оправи с достатъчно шоколад. В краен случай някой букет или прегръдка. Ако се е избръснал гладко, изрязал си е ноктите, измил е чиниите и е оправил леглото. Чакам да дойде интервюто за следващата виза, да ме питат какво ми е подарил за рождения ден, Коледа, Св. Валентин… Щото дотук имам една грамаданска чиния за салата, сокоизстисквачка, караванка, плетени кошове за зеленчуци, една тавичка от йенско стъкло, ренде за подправки, силиконов пистолет, изолация за прозореца, принтер, клещи… все такива романтични неща :) А аз пък верно се хиля като ряпа и много им се радвам :))))

Той е още по-лесен. Шоколадово мляко от магазина. Или плодов айран, но без плодовете. Или всички храни, които аз не ям – репички, патладжан, крилца, барбекю сос, хумус, смрадливо сирене, горчиви маслини, сьомга… Сит мъж, ненабит мъж :)

Но беше страшно. Едно почвах, друго оставях. Реших, че трябва да преправям някакви блузи, нарязах ги и ги съсипах. Купих си едни туники, уж да ги разкрасявам, нарисувах ги в една тетрадка, нищо не измислих, носих по-хубавата точно един път и я ликьосах безнадеждно. Реших да седна да уча езика по-сериозно, учих цели два часа. Веднъж. Освен това загорих някакви манджи, обърнах една супа на пода, строших сушилнята на терасата, одрах си ръката на вратата, успивах се минимум 4 работни дни в седмицата.

От вчера насам съм се кротнала. И бързам да се похваля, да не вземе да ми мине :)

На вратата на хладилника имаме списък със задачки и смятам да почна вече да ги отмятам, стига съм чакала Лиор да се сети. Имам да обиколя магазините малко, от декември не съм имала свободен петък, ще си взема летни дрешки, подарък за Ирка, 30-40 кила домати… Списъкът с рецепти, които имам да пробвам, е нараснал много зловещо – има 20 сигурно. И няма да им се размине :) Само да намеря подправките, веднага ще наготвя една супа кубе-селек. Превод – като се сбъдне :)

Имаме и други неща за хвалене :) Той си взе израелските листовки и както е тръгнало, скоро ще си има израелска шофьорска книжка. А аз си имам пощенска кутия, заявление за нов български паспорт и дата за интервю за виза за втората ми година в Израел. Имам чувството, че всичките тия работи ни се случиха така, между другото, докато беснях и роптах, че нещо не е както трябва…

И така. Аз бавно излизам от враждебното състояние, почвам лееекичко да си прощавам, че не съм чак такава домакиня, че още не съм си уредила някои документи, че не съм някакъв секс символ, след когото се обръщат 102% от мъжете, че не съм на 24 с мъж, къща и 3 диванета.

И най-важното – върнах се към идеята, че сама съм си го избрала, сега си е мой, а аз съм… наша :)

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Снимки от сафарито

Жирафите

Бебето маймун


4 коментара on “Пролетно почистване”

  1. Eoc казва:

    Ти си щастлива жена :) спри да мислиш над подробностите и се радвай на това, което имаш :)

  2. Svetlina казва:

    :))))) И после ме питат защо имам блог. Ами… терапевтично :)
    Колкото освобождаващо е писането, толкова… награждаващи са коментарите.

    А ти къде коментираш, Зора такава, в момента пиша публикация с манджа :)

  3. Nomad казва:

    Много мил пост, хареса ми, излят наведнъж, спонтанен, честен. Отдавна наминавам и чета, но винаги без коментар, а трябва да ти кажа, че си смело и сърдечно момиче.

    Бъди все така щастлива!

  4. Svetlina казва:

    А не бива така :)
    Чета те сега и чак ме е яд, че не те чета/познавам от по-рано :)
    Обаче бързо ще наваксам, тия дни съм изгладняла за хубави четива на български.

    Смело благодаря!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s