До Самсон и назад

Преди да дойда в Израел, си организирах прощално парти, на което бях болна и ме черпиха с млечни шейкове. И получих един милион подаръци :))) Сигурно съм прекалила с шейковете, щото като почнах да обяснявам, че би ми харесало да ме приемат в армията и да ми дадат гранати, хората изобщо не ми повярваха. А аз всъщност наистина имам нужда от гранати! Смятам, че от мен ще излезе един прекрасен войник. От онези, дето си седят зад някое дърво или в някой окоп и не позволяват на врага да премине. С дни. И с гранати!

Или може би таен агент. Да си имам много имена, паспорти, джаджи, да лъжа хората наред, да подслушвам, да рисувам карти. Ако бях малко по-млада, с удоволствие бих преминала всякакви курсове за катерене на стени, бой с мечове, стрелба с лък, разглобяване на автомат и прицелване с гаубица. Джейсън Борн може да се скрие в храст, да пие запичащи хапчета и да дебне хората с арбалет и бинокъл. Аз що да не мога? 

И изобщо… много исках да видя танкове в Германия. Също Голямата Берта и гранатомет. Никой не можа да ми каже къде има, нито пък имаше нещо подобно в книжката с осемдесетте музея. Може ли Берлин да има музей на гейовете, но да няма музей на танковете? В смисъл… само аз ли свързвам Берлин със световни войни и танкове? Добре поне че ме заведоха на един хълм, който е направен от руините, останали след ВСВ. Добре де, и ми показаха една гора, където било имало минитанк. От прозореца на автобуса.

А тая седмица научих, че в Израел имало бронетанков музей :))))  Проучих из фейсбук, трябвали ми автобуси 411 + 335 и пет минути ходене. Изобщо нищо не можеше да ме спре! После се оказа, че точно до него се намира и Мини Израел – доста голям макет, направо можеш да се разхождаш из него :) Имало и манастир и кибуци с развит винен и сиренен туризъм, че и някакви много известни места за пикник. Лиор не знам как го е крил това място от мене, обаче вече нямаше избор :)

Още първия възможен петък се натоварихме на автобус 411 и заръчахме на шофьора да ни остави на Разклон Самсон (Цомет Шимшом). Щото нали си бях преписала точните инструкции от фейсбук. Вече като слизахме, той се сети да каже, че щом ни трябва Латрун (града с музея), можело да ни свали половин час по-рано и от там било пет минути до града. Ем… навръщане :) А Разклон Самсон е просто един завой. Има  кръчма, цветар и светофар.

Висяхме 40 минути на спирката, изгледахме си очите, ама никакъв автобус 335 не дойде. Накрая не издържах, накарах Лиор да провери на сайта на автобусите… мдам… щял да дойде след 2 часа и нещо. Сега… това е малко скандално, дори за Израел, тъй че го накарах да се обади на автобусите. И изненадаааа :) В петък автобус 335 не пътува :)))))))

Толкоз с моите танкове! Пак успяха да ми се измъкнат! Добре че поне Йерусалим не може да ми избяга, натоварихме се на първия възможен автобус и се возихме до столицата. Имахме си и повод за празник – Лиор най-накрая получи израелска шофьорска книжка! Отпразнувахме събитието с нова туника, разходка из пазара на подправките и обяд в много специален ресторант :) Сервират на бара, откъдето можеш да гледаш как двамата готвачи ти приготвят ястието. Кефффф :)))) Всичко останало беше затворено. В петък в 2-3 часа абсолютно всичко затваря, особено в Йерусалим. Нищо, друг път пак ще ида, намислила съм си да посетя музея на палмите :)

Аз много харесах цялото приключение, дори Самсон ми хареса! Падна се в някаква планина, тъй че за малко можах да избягам от морето и пясъка и да се порадвам на истински иглолистни дървета :) Разбира се, изгорях на слънцето и проспах целия път навръщане. И после още 3 часа. Обаче на танковете няма да им се размине!!! Още тоя уикенд ще накарам мъжО да наеме кола и да ме заведе :) Не е съвпадение, че си получи книжката в деня за музея :-Р


7 коментара on “До Самсон и назад”

  1. виктория казва:

    Нека да сложа и аз коментар:Малката ти сестра в седми клас се катери по стени,минава препятствия,прави специални възли на въжета,развива и навива шланг ,загася огън и се притичва на помощ на кукла :)) И накрая получи диплом-млад огнеоборец.Имам и снимки от състезанието.А и ме обучаваха 1 месец.Спечелих 2-ро място с отбора ни ,защото Берковчани бяха домакини :)))

  2. Svetlina казва:

    Ето, виждаш ли, в кръвта ни е, пък никой не ще да ми даде гранати!

  3. A.B. казва:

    Страшно много работа имам с рС и пак чета! Напишеш ли нещо ново, не мога да го оставя за после! И слюноотделям – по места, шарени торбички и ПОДПРАВКИ!!!

  4. Svetlina казва:

    :))) Радвам се, радвам се :))))
    Да видим сега какво лятно занимание ще си измисля. Ако имате късмет да се спра на фотографски курс за пълни аматьори, може най-накрая да направя някоя фокусирана снимка ;) От друга страна… май ще ида на курс по грънчарство :)

  5. Juliapulia казва:

    Ама не мога да разбера как така възрастта ще те спира да се катериш по стени, да разглобяваш автомат и т.н. Ми аз съм по-дрЪта от тебе и пак бих се наела, само да ми остане време. Я отивай да си търсиш гранатите, никой не е толко луд, че сам да ти ги даде ;) И снимките ти са си много хубави, особено тези на чанти, подправки и шишета. И ще чакам снимки от големия макет, че ми стана интересно.

  6. Svetlina казва:

    Готово, произведох ги :)
    Тия дни чакай публикация с танкове и още танкове :) Добре де, и макетите от Мини Израел :)

  7. Уинстън казва:

    Окупаторската псевдодържава използва танковете, на които се възхищаваш, за да убива хора, които защитават живота и собствеността си. Май не знаеш какво е положението на палестинците.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s