И дим да ме няма

Предполагам на всички е ясно, че и аз имам лимити и че тоя път не просто ги бях достигнала, ами и ги бях попрехвърлила. Когато започнеш да сънуваш работа, да гледаш израелския вариант на БТВ и да ревеш, когато прочетеш, че някой е готвил зеле… време е да си дигнеш чукалата и да излезеш ваканция. Заболя ме и мъдрец, иначе сигурно и сега щях да си седя в офиса и да се крия от скайп контактите си.

Изтрещях, измолих си отпуска и без изобщо да си прегледаме финансите, резервирахме възможно най-скорошния полет до Букурещ. Честно казано, нямах сили да минавам през София, да срещам хора, да пътувам. Исках си вкъщи, колкото може по-бързо! А моята сестра като се провикне от Нови пазар, сто процента се чува и в Букурещ, какво са 300 километра за нея :-))))

Накупих шоколади и хумус като насън, приготвих куфарите и… дим да ни няма. Докато се усетя и вече поствах снимки от румънския хотел на летището. А там пък си е точно като вкъщи! Мирише на липи, „да“ е „да“, „тати“ е „тати“ и повече хора говорят руски и немски, отколкото английски. Опитвах се да се разсъня и да броя кучетата, но в Румъния имат 13, 5 от които живеят на Дунав мост. Който е прекрасен, грамаден и пак прекрасен. На края на моста се развява българското знаме, размер персон и половина, GPS-ът казва 104 километра направо, а на Светлина вече й е МНОГО кеф!

Прекарахме ваканцията в Нови пазар. Средноаритметично. Надя ни дойде на гости, Яна доведе бебетата (31 кила общо), зетят извади вермут. И си видях папагалите! Предатели недни! Човек да не вземе да ги остави за една година! Маминка ги е научила да се целуват, женската се е кротнала, пък Ваше Благородие е подивял. Добре че са дебели, та можах да ги позная :-)

Ден тараторен

Още първата сутрин ме доставиха във Варна, където един зеленоок чичко доктор ми оперира мъдреца. И понеже през юни не се вадели зъби на госпожици с нежни капиляри… упойката ми изтече заедно с кръвта и разбрах какво е шиене на живо. Нямам много спомени от тоя ден, помня, че обикаляхме за лекарства, Яна ми беше връчила един потник с лед, а таратора на маминка го ядох около час. Таратора много добре го помня! Ужасно ми се беше приял, а в Израел няма кисело мляко, което наистина да е кисело и… изобщо не се получава.

Ден с леща

На другия ден си отмъстих! Заведох и Лиор на зъболекар! Жената не знаеше кой е пациентът – тоя с изплашения поглед или тая с квадратната глава :-) И се изселихме към варненския планетариум, където Яна и Лиор си поспаха, а ние с Божо научихме, че Слънцето ще порасне и ще изгори Земята. Това дете е изумително! На пет знаеше, че Слънцето е звезда, можа да различи НЛО-тата от ракетите и да посочи планетата Земя измежду една  камара небесни тела, и въпреки че е син на Яна, знае ляво и дясно. А сега знае какво е космонавт, щото аз съм най-образованата тети на света! В Аврен Лиор най-накрая разбра защо не признавам израелските сурови наденици за наденици. Яна има ама най-хубавия двор с люлка и огнище! Много жалко, че не можах да опитам скарата, но пък и супата леща не е лоша. Когато не си залееш единственото клинче с вряла супа.

Ден по чуките

Следващият ден беше ден за гости. Посетихме най-красивата, най-кротката, най-сладката принцеса на света! В Шумен :-) Майка й е малко побъркана – в 36 градусовата жега беше готвила първо, второ, трето, четвърто, пето и шесто, но нищо, простихме й :-) И ни заведе на разходка из Стария град и Дивдядовските скали. В такава компания мога да изкарам не ден, а година!

Ден на Лиор

На следващия ден решавах судокоидно списание в зъболекарския кабинет. Защото пак беше ред на Лиор :-) Пък той така се вдъхнови, че натовари де що имаше жени вкъщи и ни заведе в Несебър. Много съм доволна, че можах да зарадвам сестра си в седмицата след абсолвентската й вечер. А мама правеше снимки с телефона, за да може и тати да се радва. Пък в Несебър изобщо не липсват красоти, Лиор го хареса миналата година и настояваше да го посетим и тази. Вечерта доставихме мама и дребното вкъщи и продължихме към Варна. С Яна си спретнахме пижамено парти и изгонихме мъжа да си търси късмета. Не го е намерил в казиното, но нищо, щом са останали парички за такси, не може да е било толкова зле :-)

Цивилизация

Най-накрая ми остана време да покажа Шумен на Лиор. Втора година го водя по баирите и все не успяваме да минем през центъра. Извървяхме го целия :)))) Нови сандалки, подарък за майка му, 170лв в Кауфланд и стига толкова :) Хем бях щастлива, че поне веднъж мога аз да го водя по малките улички, хем ми беше криво, че Казанджийска вече не е това, което беше, хората са се затворили вкъщи, а часовникът на Херсон вече не работи. Добре поне, че намерихме хладилниците с кашкавала и луканката :)))

Вечерта пак се разходихме до Шумен – Надя пристигна доста след полунощ и ТРЯБВАШЕ да я посрещна първа, не можех да позволя на такси да ме изпревари.

Луд умора няма

На ден шести вече можех да хапвам твърди храни (с минимални размери), тъй че натоварихме половината къща на колата и пратихме мъжете и бабите на Станата (така де, платото над Нови пазар). Аз подкарах мама и сестрата и право по баира. Докато колата се върне за нас, бяхме минали 3-4 километра на 38 градусовото слънце. А на платото заварихме… циганска сватба :))) Ядохме, пихме, спахме и се веселихме… и решихме да слизаме по Байганьовската пътека. Което е най-стръмната пътека, която съм виждала (не я слизаш, а пробягваш на зиг-заг и се държиш за дръвчетата от двете й страни). Сестра ми никога не я беше виждала, а аз съм я минавала преди поне 10 години.

Слизането – лесно. Обаче после трябва да се придвижиш наляво (през гората), да заобиколиш един хълм и да излезеш обратно на шосето, спестявайки си някой и друг километър. Само дето ние не уцелихме пътеката и трябваше да си пробиваме път през тръните и дърветата, плеснах сестра си с някакъв клон през лицето, себе си раздрах до кръв, обаче продължихме, щото нали… оказа се, че имаме общо един телефон с почти николко батерия. Излязохме… в нещо като долина – от едната страна гора, от другата страна слънчогледови ниви и всичко заобиколено с хълмове. Походихме, доодрахме каквато кожа имаше останала и си намерихме едно краварче :-)  Оказа се, че сме заобиколили почти два хълма повече и трябваше да се връщаме :-) Лиор и зетят ни посрещнаха и ни се смяха…. ми доста много :-)

39 градуса

Натоварихме мама на влака, Надя на автобуса и право към Русе. Където се оказа, че нито имаме бензин, нито имаме 4лв за таксата на моста. Имахме леи, но тях ги приемат само от другата страна :-) Импровизирахме :-) И докато се усетим… седяхме в ресторант на 6 километра от Букурещ и Лиор за пръв път опита чеверме :-) А Букурещ… толкова красиво място! Сградите са едни грамадни, изпипани, дъхоспиращи. И да, автобус на два етажа е най-добрият начин да се разгледат. В Букурещ всичко им е голямо :-) Отидоха няколко часа докато ОГЛЕДАМЕ по-известните сгради, жалко, че нямах стоте часа за разглеждане на музея със селските къщи, етнографските музеи и поне 1-2 замъка. И те си имат стар град, само че се казва Стария Център. Пешеходна зона по средата на града, където ВСИЧКО е красиво, на всеки ъгъл има капанчета и барчета, дори павилионче с немски наденички. И едно скришно място, където са наблъскани 5-6 заведения за наргиле. И не знам какво се е случило с румънските кучета, ама румънските гълъби са колкото булдози :-)

Последиците

На границата го питаха как се казват родителите ми и той – Хриска и Татко :-DDDD

Лиор ме помоли да направя лист с всичко, което сме яли по време на ваканцията, за да може да си избере кои да му готвя и в Израел. На маминка милинките със сирене, питката с печени чушки, лук и маслини, на сестра ми баницата с майонеза, на Барби хлебчетата с кашкавал, варненските тиквички с корнфлейкс… А аз вече не съм подута и съм готова за нови рекорди в изпращането на имейли и попълването на екселски таблици. И обичам Надя!

Останалото – в картинки :-)


7 коментара on “И дим да ме няма”

  1. helen казва:

    Браво! Всичко изгледах и прочетох и почти забравих, че вали :)

  2. copingkoala казва:

    Най-динамичният „пътепис“ който съм чела, сега се чувствам сякаш съм била с вас :)

  3. Svetlina казва:

    Лиор пък направи забележка, че не съм споменала варненските комари :)))) Вас нека ви вали :))))

    Чакайте още пътеписи, презаредих батериите и сега имам да разказвам истории със задна дата :)

  4. Яна казва:

    Като адвокат на Лиор да спомена, че си пропуснала комарите (как той се изкъпа с лавандулово масло) и заведението на плажа, което посетихме. :)

  5. Svetlina казва:

    Хахахаххаха :)))))

  6. honeyjj казва:

    Имаш дар слово – пиши по-често! :)
    Лека вечер.

  7. Svetlina казва:

    :))))))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s