И това е щастие

gergerhgerh

Свърши ваканцията :-)

Заварих 85 писма по да речем 30 проекта, които до края на първия работен ден вече станаха и 50. Вярно, че малки проекти, но пък първите 30 ми се водеха спешни, а новите 20 – лично мои. Знаете ли онзи момент, когато просто няма значение откъде ще я подхванете, все ще е полезно? И аз заработих :-)

Най е сладко, когато работата е толкова много, че никой не може да ми дава нови задачки – единствената цел е да си организирам и изпълня текущите проекти. На всяка цена. И си свърших всичко! Една седмица писах договори, организирах архивите, изплащах фактури, тествах нов софтуер, писах процедури, преговарях с клиенти, пих енергийни напитки, въртях по десет часа в офиса и още малко вкъщи. Не че при нас не е една постоянна лудница, но тази седмица малко прекалихме – целият Ад се стовари върху нас. Всичко, което можеше да се счупи, обърка или усложни, се постара :-) Шефката на всеки час спираше, за да ми каже колко добре се справям и как е очарована от ефекта на отпуската.

И аз се гордея със себе си! Не че е хубаво да работя извънредно и да приемам работата лично, но съм доволна, намерих сили да понатисна в посоки, където преди не се спрявах твърде добре. Оказа се, че можело и аз да преговарям с клиенти. И да организирам хора да ми работят и докладват, дори когато са много по-умни и талантливи от мен. И да раздавам от моите задачки на други. И да казвам не.

Най-важното – практикувам нови гледни точки. След работа започнах да си представям как нещата ще се оправят след 3-4 месеца и как тогава ще съм още по-доволна от себе си. Но това – на спирката. В автобуса започнах да се концентрирам над мисли за вкъщи, за Лиор, за нас. И така когато се прибирам, все едно започва чисто нов ден, аз съм на абсолютно прекрасна вълна и нищо не може да ме сломи. Прибрала съм се в 9 и трябва да ядем пица за 40лв? И какво от това, нали сме си заедно. Нямало време да пусна пералня? Ще си ходим голи :-)

Най-хубавото е, че така успявам да пренеса ударението към нас самите, вместо да се оплаквам/хваля от работния ден. На мен ми се отразява добре, на него – още повече. Нали мъжът трябвало да е глава, пък жената – врат, ами ето, това е моят начин да съм опора. Нито лъжа, нито се преструвам, просто хвърлям 100 грама усилия в посока вкъщи/нас. Хубаво ми е да виждам, че нещо толкова просто може да ни прави така щастливи и да знам, че аз съм главният виновник. И на него му е хубаво, че почнах да надграждам над домакинските си умения, една добра къщовница изобщо не е само домакиня.

Не че не правих снощи пиле с грозде и птитим :)

8 работни дни и вече съм подредила всичко спешно и съм в пълен контрол над проектите си. И най-накрая се прибрах навреме :-) И как всичко се връща :-) Явно този ден си е бил предвиден за мене – Лиор беше извън града, да се вижда с приятели, и цялата къща си беше моя!

Шоколадче. Птитим. Луканка. Грозде. После наготвих едни телешки пържоли с риган и канела на фурна (никой да не ме бие преди да е опитал). И пържени тиквички. Ей тъй, да ми замирише къщата на вкусно, пък ще ги ядем утре. И половин буркан Нутела. Малко Надя, малко Ася, повече котки в Интернет. От местопрестъплението. Престъпни намерения. Scrubs. Предаване за градинарство. Кости. Judging Amy. Спайдърмен 2.

Ей така разпускам аз :)))))))

Мъж ми се прибра преди да свърша шоколада. Не знам какво ми стана, ама половин час се заливах от смях. Ей тъй на – профилактично. И съм ама много щастлива!

Много се харесвам! (нищо общо с факта, че тая сутрин си подстригах бретона сам-самичка)

И за да докажа, че мога да съм организирана и извън офиса, смятам да наваксвам с блогването – чукче обича да чете, чукче опитва да пише, чукча ЩЕ намери време, начин, мерак и мъничко енергия.


5 коментара on “И това е щастие”

  1. Маркуча казва:

    И да не се обадиш! Пфу! Но-о, трябва да ти се признае, че като вземеш да приказваш за пилета, пити, птитим и пържени тиквички, успяваш да грабнеш вниманието на читателя :) По който повод — какво е птитим?

  2. Svetlina казва:

    Тоя път не стигнах до София, но се очертава да идвам по работа след още няколко седмици/месеца.

    А птитим е израелско ядене за спестовници :)

    „Ptitim“ were invented during the austerity period in Israel (from 1949 to 1959), when rice was scarce, to provide for the needs of the Mizrahi immigrants, for whom rice was a dietary staple.[1] Israel’s first prime minister, David Ben-Gurion, asked Eugen Proper, one of the founders of the Osem food company, to quickly devise a wheat-based substitute to rice.[1] Consequently, it was nicknamed „Ben-Gurion’s rice“ by the people.[1] The company took up the challenge and developed ptitim, which is made of hard wheat flour and roasted in an oven.[1] The product was instantly a success, after which ptitim made in the shape of small, dense balls (which the company termed „couscous“) was added to the original rice-shaped ptitim.

  3. Elena казва:

    Браво за самоорганизацията, като чете човек и си мисли, колко е лесно да намираш време за всичко :)

  4. Svetlina казва:

    А, намирам време аз :-) Поръчвам пица по телефона и се возя на таксита :)

  5. teo казва:

    Толкова динамично и мотивирано си го написало, че направо и мене ме запали :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s