Израел – другата страна на монетата

Всеки ден има по нещо, което ме дразни. С някои сигурно ще свикна, някои е забавно да преборвам, но има и такива, които… ами ще ме дразнят завинаги. Познавам точно един човек, който би ми изслушал оплакванията, без да ме убие, хората в Израел са много докачливи на тая тема. Не смея и патриоти да ги наричам, някак не върви, страната е на 60 години, повечето ми познати са пристигнали в Израел преди най-много десетина години. Което може би обяснява защо толкова много хора ми твърдят, че Израел не е в Азия, даже и в Близкия Изток не е. Средиземноморска държава била. Понеже те тия неща взаимно се изключват :-)

Обаче блогът си е мой и моята аудитория от двама души ще ме разбере. Не мрънкам, просто изброявам. От научен интерес :-)

12. Хлябът – имат толкова много видове – с лук, ядки, сусам, сливи, синьо сирене… Обаче нямат нормален бял хляб с хрупкава коричка. И сол. Само веднъж намерих хляб, който да има малко сол. Разбира се, може би това не е проблем на Израел, а мой проблем :-)
11. Пазачите. Дразни ме, че всеки магазин, всяка банка, всяка жп гара, дори аптеката, имат пазачи и рентген. Също така ме дразни, че местните хора вярват, че има смисъл от тези пазачи, че всичко това е за тяхната сигурност. Грънци.
10. Климатиците – всички са побъркани на тема студ. В автобуса е около 15 градуса, в офиса постоянно вее вятър и някой подсмърча. Дори ми се е случвало да поискам минерална вода на стайна температура и… да няма. В ресторант!
9. Баничките – упорито вярват, че се казват бюрек и че не идват от Балканите (отхвърлят всички държави, включително Турция). Разрязват ги диагонално и ги пълнят с варено яйце и кисели краставички.
8. Гейовете в Тел Авив (останалите са си ок). Води се гей столицата на света, само дето вместо да се държат като столичани… Това че си гей, не те задължава да наричаш всички Горджъз, нали? Освен това са толкова много, че почти не са останали магазини с дрехи за хетеросексуални мъже. Колкото и невероятно да звучи… едва намерих обувки за Лиор, търсих подходящ МАГАЗИН с часове, накрая избирахме между два модела.
7. Смартфоните. Смартфоните на децата, смартфоните на таксиметровите шофьори, смартфоните на баткото, който мие прозореца на офиса. Вероятно щеше да ме дразни по-малко, ако хората знаеха как да ги ползват за нещо повече от фейсбук, покер, безплатни разговори (през скайп) и портативна камера. Хората са им се заробили, вместо да ги ползват за нещо полезно. Най са смешни във влака, когато се редуват на контакта, да си зареждат играчките, защото час-два път ще ги убият от скука. Което е максималното разстояние, което можеш да изминеш с влак :-)
6. Десертите. Знам само един вид сладки, които имат достатъчно захар. Всичко останало е сухо, ронливо, немазно, несладко или замразено. Тортите не са с крем, еклерите не са с шоколад, само сладоледите са вкусни, за сметка на това пък МНОГО вкусни :-) А в ресторантите най-добре десерт да не се поръчва – обикновено са кашерни, т. е. без мляко. Примерно… крем брюле без мляко
5. Двойните стандарти на шабат – всички се возят на маршрутка, говорят по телефона, гледат телевизия, пушат. Обаче опре ли до автобуси или работещ супермаркет… НЕ!
4. Хлебарките – стотици хиляди милиони. Навсякъде и грамадни. Колкото са ми гнусни те, толкова са ми отвратителни всички тия хора, които сякаш изобщо не ги забелязват. Имаше една гад на стъклото на автобуса, до главата на едно момиче. Посочихме й я, погледна я и толкова. Не се помръдна даже
3. Джапанките – всички, навсякъде, по всяко време носят джапанки. В офиса, в ресторанта, на сватба.
2. Дамската тоалетна. Нямам обяснение, но тоалетните на БДЖ са направо чисти в сравнение с тоалетните тук. Виждала съм момичета, които нямат проблем да ползват отвратителните тоалетни. И момичета, които излизат от мръсотията и ме поздравяват без изобщо да се засрамят. Мистерия.
1. Хората с виза. Ужасно ме дразни, че нямаме право на нищо. Не мога да си купя сим карта, не мога да имам пощенска кутия, не мога да пращам колет, сигурно и телевизор не мога да си купя. Защото притежателите на телевизор трябва да плащат годишни данъци на страната, а аз и това не мога. Освен това не мога да си направя туристическа застраховка (когато излизам от страната), когато си правя клубна карта за някой магазин, трябва да се моля и обяснявам. Дори училището по иврит ми е по-скъпо от уроците за редовни граждани. Единствената разлика е, че те са евреи и имат право на гражданство преди да са научили езика.

В цяла една глава мога да опиша как се украсява в Израел. Правилото е, че щом е лъскаво, значи трябва да се показва. Примерно коледни лампички през лятото :-) Другото основно правило е, че нищо не е по-красиво от израелския флаг. Заведенията, колите, балконите, шапките… всичко е подходящо място за едно малко бяло знаменце със синя звезда. Или за 400. Трудно е да се опише денят на Независимостта примерно. Хората имат нарисувани знамена по бузите, децата са с бели тениски и сини лентички, колите и абсолютно всичко е украсено със знаменца. Възможно най-евтините, от тия, които дори не са достатъчно бели. И сега си представете, че всяка година украсяват със същите знамена. Не съм била в много къщи, но в половината има опънато знаме на стената, ей така, поне метър, метър и нещо. Красота :-)

В интерес на истината, може и да греша. Миналата година щях да включа и гаргите и прилепите, тая година не ми правят впечатление :-)

Напоследък съм станала и енциклопедия за любопитни факти свързани с Израел :-)

  • Все още няма конституция, съответно максималният престой в затвор е 20 години
  • Вече 4 кмета (на един и същи град, но забравих името) са в затвора
  • Първият президент на Израел е открил лакочистителя
  • Тук са измислени още кубичните дини, чери доматите и сока от моркови. И Дана Интернешънъл :-)
  • За 24 часа можеш да яздиш камила в пустинята, да караш ски в планината и да сърфираш в морето
  • В Тел Авив няма магазини, които работят по 24 часа. Работят 23 часа, касиерът изкарва един час на пейката и отваря наново
  • Ако искаш да имаш интернет, трябва да подпишеш с две различни фирми – една за интернет, една за кабели
  • Напитка от хладилника струва повече от напитка на стайна температура. Някъде 0,50лв разлика
  • А в някои заведения се доплаща за порцеланова чаша :-)

8 коментара on “Израел – другата страна на монетата”

  1. Juliapulia казва:

    Уникално готин пост, дано си се поразтоварила като си го написала. Класацията ме разби, това с хлебарките и тоалетните най-вече … а и 23-часовите магазини (защо не 24-часа?)

    ОХ на мен ми е смешно, ама на теб едва ли

  2. Svetlina казва:

    А, не е много трудно :) В американските блогове я има същата класация (без хлебарките), само че на тях им харесва :))))

    Темата с магазините е много дълга… идва от това, че на общината й се наложило да отвори отдел, който да санкционира магазините, които работят на шабат, после малките магазини съдиха общината, че само ги таксуват, но не ги затварят, не можаха да се осъдят, обжалваха, но върховният съд откри, че общината има правила, които работят едно срещу друго – отделът със санкциите може да издава фишове, но не и да прекъсва лицензи, това е в друг отдел, който пък не може да се алармира :) Общината трябвало или тотално да забрани работата в събота или да си преорганизира отделите…. и някъде в тая боза са намерили решение с 23те часа. Бий ме, не знам как :)

  3. Elena казва:

    Как само двама души аудитория, не е вярно. Това, че редовно не коментираме, не значи, че не четем, напротив! Яд ме е, че не е по-често блогването!

  4. Svetlina казва:

    Знам аз :) Имам и някакъв таен обожател с американско айпи :))))

    Вчера писах, щото си нямах мъж, бях го пратила на гости. Трябва да си измисля график, така че да ми остава време и за блога, не е честно така. Поне на дължина ги докарвам постовете :-)

  5. виктория казва:

    защо са такива тия ? кое им е обърканото.това с тоалетните мога да го понеса,но хлебарките :@ ,а темата за смартфоните и тука си я има .само дето не си зареждат във влаковете.тука ако някой си загуби смартфона все едно е загубил 100 000 лв и живота си,смартфон от 400-600 лв има застраховка от 200 лв,а за хляба ,ми извикай ме да ти готвя и меся ,само ми намери брашно (P>S>
    правя те известна)

  6. Svetlina казва:

    Ела на гости, виж тоалетните и тогава пак ще си говорим. Аз вече не смея и бравата да пипам…
    Хахаха, аз готвя с българска суха мая, тука продават една странна и не мога да й уцеля дозите. Заповядай, заповядай, послепис такъв :)

  7. Маркуча казва:

    Останалото все някак ще се изтрае, но хлебарки и кашерен крем брюле — не! Освен това, щом се возят на маршрутка по шабат, значи някой я кара, нали? Какво му пречи и автобус да кара?

  8. Svetlina казва:

    Официално – законът :-)
    Неофициално – фактът, че петък и събота маршрутката е един шекел по-скъпа от автобуса :-)

    Друга интересна особеност е, че тарифата на таксито се вдига, ако сте повече от двама пътници :-)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s