Семейни войни (или как размерът има значение)

Аз вече разбирам, като ми говорят на иврит. За храна. Сигурно защото съм изгледала вече два сезона на Мастър Шеф Израел, Шефските игри Израел, малко от Гласът на Израел и една Мис Израел (което на иврит е кралицата на красотата).

Лиор само ме бъзика, че по цял ден гледам готварски предавания и никога не му готвя нещата от телевизията. Не. Лиор ПОСТОЯННО ме бъзика, че по цял ден гледам готварски предавания и никога не му готвя нещата от телевизията. Мен обаче все още чавка не ми е изпила акъла (или така обичам да си мисля) и не се давам, аз си знам, че веднъж подлъжа ли се, цял живот ще трябва да му готвя кордон бльо, turducken и тарт татан. Ще му готвя гурме, ама друг път :)

И така докато не стигнахме до един грамаден супермаркет :-) Имаха си аквариум и риби и всичко. И аз веднага си избрах една такава мъничка розова сплескана рибка… абе, красота. Явно не само аз мисля така, защото се оказа най-скъпата риба в целия магазин – 40лв килограма, на име Фрида. Веднага включих погледна на бито кученце, обясних как такава мъничка рибка ще попие вкуса на маринатата и ще бъде ама страаашно вкусна и хоп – Лиор ми купи цели две. Ама и той искал да си избере риба… Избра си едно чудовище, поне 50 сантиметра, около 25 лева килото. Нещо с м или б :)

Прибрахме се вкъщи и аз почнах да готвя малката красива Фрида. Чудовището го срязах на две и го замразих. Пасирах сто вида зелении – копър, местната мента, зелен лук, люта чушка, масло, лимонов сок. Едва не потроших пасатора, ама стана :) В тавата наредих шишчета върху няколко картофа, така че рибата само да се задуши. И то с вода и бяло вино :) Напълних рибата със зеленото пюре, наредих я върху шишчетата, покрих я с масло и я бутнах във фурната. За гарнитура направих пюре с картофи и сладки картофи. И едни гъби соте. И чери доматки соте. После реших, че е много просто и смесих част от гъбите с пюрето…

Направих две порции – цяла розова рибка, пюре, гъби, домати, лист мента и розичка от репички. Аз може да не ям репички, обаче са красиви пък. Изобщо… спазих всички правила от Мастър Шеф. Имаше различни текстури, всички неща бяха с еднаква температура, нямаше нищо скрито – поглеждаш и веднага знаеш какъв вкус и съставки да очакваш. Общо два часа готвене, от които 20 минути подреждането на порциите и 10 минути правене на снимки.

На Лиор му беше люто, ментата му била много, костите на рибата били много дребни. Аз имах мускулна треска :)

Примерно месец по късно се сетих да размразя чудовището. Без много да му мисля просто му сложих сол и лимон и го хвърлих във фурната. Хванах да мия чинии и инструктирах Лиор да довърши вечерята.

Казах му да направи салата с маруля, маслини, краставички и един омлет, нарязан на лентички. Ей така, бързо и лесно, без някакъв определен план. Рибата още не беше готова, така че го накарах да направи и морковена салата. Ама не мароканската морковена салата с чесън и кимион, а салатата на единствения свестен човек в цял Добрич :) Настъргани моркови, запържени съвсееем лекичко в зехтин, сервирани с много сметана, щото тукашното кисело мняко не е кисело и не е мляко. В последния момент се сетих, че имам неидентифициран зеленчук на терасата. Пробвах едно резенче, хареса ми, набутах и него в салатата. По-късно го потърсихме в Гугъл, оказа се алабаш :-) Изобщо… цялото готвене ми отне 2 минути + още 20 за Лиор.

Чудовището се оказа страшно вкусно! Салатите и те :-) Ако не сте чували за хора, преяли със салата, сигурно не сте яли у нас. Определено беше по-добро от шефската Фрида. Което никога няма да призная пред Лиор!

Толкова беше вкусно, че още същата вечер исках да пиша за нашите риби. Вместо това се дотъркалях до леглото и заспах ухилена като ряпа. Или като алабаш :)


4 коментара on “Семейни войни (или как размерът има значение)”

  1. Вики казва:

    розова риба за Вики,а чидовища за кака и ти идвам на гости да преяждаме със салата от тиквички

  2. Svetlina казва:

    Оооо, салата от тиквички :)))) Добре си ни дошла, тъкмо да ми правиш компания, лигльото не ми яде салатата. А тука има да се нагледаш на тиквички – от малки сладки топчета до грамадански цигулки, бухалки и тупалки.
    Обаче трябва да донесеш сирене крема и кори за баница, такса вход :)

  3. emel çelik казва:

    Hihi..mai az sam nai svestnia chovek vav Dobrich no ne me razbraha i ot 25 godini nasam sam si vav İstanbul:)))))

  4. Svetlina казва:

    Те в Добрич не разбират :)))))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s