Празнично ;)

Никулден, Коледа, имен ден, Нова година, Баба Марта, осми март, 2 години в Израел, Заговезни и Заговезни, Лазаровден и Цветница, Великден. Рожден ден на мама, имен ден на Яна, рожден ден на Искренчо, рожден ден на Вики, рожден ден на тати. Две бебета, Пурим и Пасха. Почти ги отпразнувах :))))

Нещо не ми върви с празниците. Горе-долу сварвам да напазарувам и да наготвя правилното празнично ястие. От време на време. И подаръци купувам. Почти навреме.

Мама имаше рожден ден през октомври, аз купих подарък в навечерието на празника и не й пратих колет. После купих и коледни подаръци за мама, за сестра ми, за хуните. И не ги пратих. После купих подаръци за рожден ден и нова къща за сестра ми и не ги пратих. Пратих всичко накуп, е сега, в края на март. Мислех да им сложа и мартеничките за 2015та, но в последния момент се отказах.

На Никулден ядохме салата с риба тон, на Бъдни вечер и Коледа имахме грамадни трапези, обаче без украса и подаръци, на Нова Година имахме мини хамбургери, един гостенин и бенгалски огън, на първи март си вързах 5 мартеници, повечето лично направени от мен, от осми март нямам никакви спомени. И никакви картички не направих, защото съм ужасен ужасняк и пропаднал пропадняк. Изобщо, добре че някои празници са повече за ядене, че да не се изложа съвсем.

Бъдни вечер с меденки, латкес, сарми с ориз и орехи, пълнени чушки и печени ябълки

Коледно пълнено пиле със стафиди и коледна питка венец с ТОЛКОВА много кашкавал, салам и доматен сос

Новогодишната прическа от шейсетте

Вместо коледна картичка

Мартениците упорито ги носих почти месец. И чудо! Видях кола с мартеничка! Тогава вече не издържах, свалих мартениците и си ги кичнах на портокаловото дърво. Което Лиор ми купи за осми март. Преди осми март. По мой избор и поръчка.

Натрупаха се и еврейски празници. Каниха ни на Пурим парти, организирано от неговата фирма. Абе, срам не срам, май за тоя празник бях най-подготвена. Оказа се, че имам ДВА гердана с бухали, гердан с котка, ДВА чифта обици с котки, още някакви пчели, зайци, птици и фифируди… вещица, бе, вещица!

И малка бутилка кока-кола

А Лиор тая вратовръзка със слончета я има от 13 годишен :-P

Събраха се и две години задружен живот в Израел. Пълних пиле. ОНОВА пиле. Дето заради него баща ми ми целува ръка преди няколко години. Иначе забравихме да заговяваме. Без малко да изтървем и Лазаровден и Цветница, добре че мама ми напомни. На терасата се завъди гугутка, изгугусчука, пребъркахме си джобовете и не намерихме нищо. На наречения ми ден от март се започна със слънце, премина в дъжд и сдебоде вече падна градушка.

За Пасха майка му ни кани. Занесох две кила риба с две кила сос, сто кила кюфтета от риба тон и хайвер от маслини. Които готвих до 1 сутринта. Мъжът на леля му ми целуна ръка. А даже не обича риба. После имахме гост. Една седмица у нас живя унгарски немец от Швеция. И разбира се, точно седмицата, когато не бивало било да готвя с брашно, но пък съм принудителна отпуска. Съсипах се да готвя и да мия чинии. Празнувахме с пълнен лук, манджа с кайма и тахан, овчарски пай със сто зеленчука…

В събота си имах гостенин за боядисване на яйца. Абе, може и католик да е, ама става, в Израел не пробирам много на християните. Сварихме 30, пукнахме 9, намазах му челото с червена боя, изпихме две бутилки вино… много празнично беше! В Неделя цял ден се пекох в кухнята. Може грях да е, ама направих козунак и торта и спициалната манджа с телешко, дето от един месец я заглеждам. С което искам да се похваля, че ДА, ПОНЕ ТОЯ ПРАЗНИК УСПЯХ ДА ГО ИЗПРАЗНУВАМ!

Козунакът за четвърта поредна година е мързеливият румънски козунак, ама не намерих шоколад (напомням за Пасха!) и го пълних със сладко от череши и той взе че стана още по-хубав. Тортата си я заплюх преди три години и най-накрая я скопосах. Само че не с морковени блатове, а с австрийски блатове. Които са най-хубавите блатове на света! А манджата беше телешко (без кокал) задушено в масло и вино, с качамак. Без магданоз с чесън, освен това наблъсках три пакета масло в тортата и се наложи в качамака да сложа сладкарска сметана вместо масло :) Имах си даже гости – два броя, и никой не ми яде козунака и тортата, щото още беше Пасха. Чак днес ядоха, което значи по едно парче повече за мен. Хип, хип, ура!

 

Та така, ако някой иска да се жени, да се ражда, изобщо да получава подаръци, които не се поднасят в тенджера, да ми прати поканата минимум 3 месеца предварително.  И после напомняния всеки петък. И да ми поръча събуждане по телефона в деня на събитието.

---