Готови сме за гости
Публикувано: 1, юни 2014 Filed under: лиготии 4 коментараИмах си гости!
Яна и баща й и Копчето в корема на Яна ми бяха на гости :-) За пет дни обиколихме всичките баири, камънаци, баири, палми, баири, дюни, баири, баири и баири на Израел. Лиор гордо-гордо разпитва какво сме видяли през деня, какво им е харесало… Яна по цели нощи ъплоудваше снимки :-)
А на мен други неща ми се въртяха из главата. Чудех се дали на всички вече им е ясно колко ни е добре с Лиор. Може да си имам само три стъклени чаши, може да се губя из Рамат ган, може да ме ядат комарите всяка вечер… ама добре си живеем. Не беше лошо, че не можах да затрия гостите по жп гарите и из Хайфа, но се надявам повече да запомнят как им готвих друзка мусака, рибена шауарма и кишке на шиш. Надявам се някакси между дългите разходки и яденето да са видяли и че съм малко пораснала, по-улегнала, по-спокойна, по-доволна от себе си, по-щастлива. И много обичана.
Мама и тати ще идват пък през август. Цели три седмици ще ни гостуват, да си отям малко на таратор :-) Много ми се ще и те да ни видят. Ей така, как Лиор пита за нещо и аз отговарям „в панера за хляб“, как от време на време си четем мислите или пък се мъчим да римуваме на английски (което ни се получава еднакво зле и на двамата), как вече чета етикетите и менютата на иврит, как за две години и нещо не съм боядисала нито една пералня розова.
Знам, знам, да идеш на сафари и да си мислиш дали Яна ти е видяла хубавия гардероб с кривозакозаваните дръжки. Обаче пък… писна ми хората да ме питат как съм, свикнала ли съм, как са жегите, вие там имате ли кисело мляко… все едно се предполага, че ми има нещо. „Честит рожден ден, пожелавам ти всичко най-хубаво и да живееш където си искаш. А ти как си, иначе?“. Добре бях, до преди малко. Голяма жал, голямо чудо.. и за какво? Откак съм в Израел съвсем съм се заоблила. Станала съм една такава… леко закръглена и в разцвета на силите си. Като Карлсон :-)
Чак градината ми порасна! Нали, ако може да се нарече градина :-) Единият чери домат избуя висок колкото дръжка на метла, другият повече прилича на чимшир, даже май си има три стебла. Пиперките още никакви ги няма, ма една има напъпила. Откраднах си една лилава трева от тротоара и си откърших една ческа от храстче в Акра. Даже ми цъфна ческата! И ми умряха китайските портокали, дето Лиор ми ги подари за осми март. Два месеца и край, толкоз от мене :-) Цветята и магданозът ще вземат да излязат слънцелюбиви, щото и тях затрих.
Обаче пък ни порасна и почервеня първото чери доматче. Разделихме си го оняден!
Мисля да ходя за нови семена и да се пробвам да засадя есенната реколта, барем излезе нещо…
Та кой ще ни идва на гости октомври месец?
Жълтурчето 
знам какво е да искаш да те видят колко си щастлива с човека до теб.аз чаках 7 години ,за да докажа ,че съм щастлива с избора си.аз имам 4 китайски рози и една дозина палми,които котката е решила,че като я боли корем може да си похапва едната (вечер доката стопанката спи).радвам се ,че ти се радваш на промяната в теб,на израстването,на шишкавината дори.обичам те и бъди себе си-щастлива и светлина.
А аз какво трябва да направя, за да ми покажеш палмите си? :-) Магаре такова :-)
Но си права, де, много е неприятно, когато хората не виждат щастието ти и се натискат да те оплакват и жалят, че и да ти дават акъли. И уж с добри намерения, пък всичко развалят :-(
А ти що се впечатляваш на хорските приказки? Настинита загрижените за теб хора са наистина загижени и ще си бъдат такива винаги, просто защото им пука за теб, а не защото си в Израел. И в Горно нанадолнище да идеш, те пак ще са си загрижени и ще те мислят. То не е от лошо. А всички останали – ми те просто си любопитстват :) Ти нали си си щастлива ;)
Аз все още се впечатлявам, знам ли защо :) Обаче пък съм намалила разговорите със съответните хора, и нямам никакво намерение да ги увеличавам. Имам си Пулия :)