2014: една специална война

Предполагам всички вече знаят, че в Израел валят ракети.

Така де, не валят, щото си имаме 9 „купола“, които ги прихващат и ги унищожават във въздуха. Пресмятат къде иска да падне и ако се падне в близост до хора, звънят сирени, чува се БУМ и толкова. Ако не се падне в близост до хора, падат върху девет крави и после целият фейсбук ми се смее, че питам за бика.

Засега много добре ми се отразява това със сирените. Ако съм на работа, все ме хващат в гладен момент. До тук съм била в бомбоубежището (с всичките колеги) с Тоблерон, пуканки, шоколад, течен шоколад, кроасан. А веднъж не можах да чуя сирената като хората и си останах на бюрото.

Вкъщи нямаме специално подсилена стая, затова сирените ни събират с комшиите от долния етаж. Комшията-гей ведънж се яви по хавлийка. А Лиор се сприятели с четири кучета и едно коте. Другия път мисля да взема и папагала, да се запознае и той със съседите. Обикновено след сирената си пожелаваме повече да не се срещаме. И редовно ни се карат, че сме закъснели :))))

Внимавам да не чета/слушам новини, особено лошите. Обаче се оказа, че да живееш на война през 2014та година е нещо прекрасно. Никога преди не бях виждала такова чудо.

Детските градини по цял ден правят картички за войниците. Някъде из нета има снимка на танк, облепен от горе до долу с картички. Фейсбук е пълен с групи, които се организират и изпращат на войниците домашно приготвена храна, стотици кутии пица, плата суши, дрехи, цигари (които са им в особено голям дефицит). Колежката от счетоводството вече втори път изпраща дарения, на стойност 10% от моята заплата. Фирмата на Лиор дари 0.25% от приходите си за юли. Общо взето всеки магазин прави намаления за хора от южен Израел. Шефката събира дрешки и играчки за децата от пострадалите райони. Сестра й измолила от HP няколко стотин таковата, които позволяват много телефони да се зареждат едновременно от един и същи контакт. Стотици хора от Тел Авив предлагат безплатно стаи за пострадали от юга. На погребенията на загиналите войници се нижат хиляди хора. Всяко погребение се дава по телевизията, нито един войник не е пропуснат. Всеки ден вървят автобуси към болниците с ранените, където всеки желаещ може да ходи да им прави компания. Случва се войникът да е доброволец от чужбина и да няма никакви роднини в Израел. Веднага се намират желаещи да го посетят. Оняден Лиор ме помоли да напиша писмо на английски, негова колежка ги разпращала по военните бази. Екипът на Мастър Шеф готви специални манджи и ги носи в болницата, специално за ранените войници.

Наскоро се въртеше снимка как по време на сирена случаен минувач прегръща млад татко, който се опитва да прикрие новородено бебче. Познавам човек, чиито три деца са в Газа в момента. Двама колеги също бяха призовани. Трети отказа, защото не мисли, че може да убива хора. Като свърши войната, сигурно ще ходи на съд. Най-добрият приятел на Лиор вчера ходи да оплаква някакъв войник, когото не е познавал. Тук ги оплакват по 7 дни, гледах по телевизията, не могат да се събират по къщите, изнасят пейки и маси по цялата улица.

Никога не бях виждала такова чудо, толкова много съпричастност. Не е моята държава, не е моята война. Нямам нито един братовчед, призован от запаса. Да, ама 80000 (осемдесет хиляди) братовчеди на съседите, на колегите, са. 80 000 момчета и момичета от запаса. И… абе, става ми хубаво.

Някакси напоследък не ми се вижда наивно да вярвам, че доброто винаги надделява.


13 коментара on “2014: една специална война”

  1. stefanD казва:

    Въведете коментара си тук…

  2. mmiu казва:

    Интересно ми беше да прочета за ситуацията от an insider. Обаче ми се струва, че в България превес има палестинската пропаганда по темата.

  3. Антоанета казва:

    Светулче – Жълтурче,
    Наистина много, много интересно ми е да прочета друг поглед на войната, и то „от вътре“..И наистина, такава съпричастност ни трогва, кара ни да се питаме дали нещо поне подобно би могло да се случи у нас… (Не дай Бог по такъв повод!) Но ме стряска и поводът, който вади на бял свят доброто. Война е, истинска война! А и аз като онзи твой познат мисля, че не би трябвало да има война. А мога ли да направя нещо, за да няма убийства?
    Ей, да не си сгрешила процентите, дарени от фирмата на Лиор? Да не са направо 25%? 0,25% ми се струва съвсем малко… А пък да получиш четвърт заплата по-малко…
    Бъдете здрави, спете спокойно и се обичайте все така! От мен – топла прегръдка! А.Б.

  4. Svetlina казва:

    Аз съм скорпион :) Моето жестоко сърце няма проблем със смърт и убийства, приемам ги за нещо съвсем нормално. Не необходимо, но нормално. А и си мисля, че по-добре война сега, отколкото терористите да бяха изпълзяли от тунелите и да бяха почнали да се взривяват по моловете.
    0,25% си е много за фирма като неговата, излиза малко под 100 000 долара.

    Иначе сега има нова инициатива, която ми харесва още повече. Държавната банка е отворила сайт, където можеш да си поръчваш стоки, произведени в южните райони. Доставката е за сметка на банката. Идеята е да се подпомага икономиката в засегнатите градове, като разбира се, купувачите пък печелят, защото цените са по-ниски на юг.

    Други новини… тоя уикенд са разпуснали част от запаса и са привикали нови, да си починат. Взеха ни счетоводителя… :)

  5. Svetlina казва:

    Иначе за пропагандата не споря :)

    Евреите имат много високо самочувствие и не смятат за необходимо да ходят да обясняват на другите хора как стоят нещата. Съответно израелска пропаганда почти липсва, за разлика от палестинска.

    Аз нямам мнение, не знам кой е крив и кой е прав, само да внимават да не мятат много ракети по Рамат ган :)

  6. Elena казва:

    Как си?

  7. Svetlina казва:

    Живи, здрави, вчера изпратихме мама и тати, бяха ни на гости 3 седмици. Никаква война не е това :)

  8. Уинстън казва:

    А а а… Хайде пак „лошите“ палестинци и „горките“ израелци. Нямам думи. Животът е еднакво ценен. Няма значение на кого принадлежи. Няма израелска пропаганда? Не ме разсмивайте.

  9. Милена Танева казва:

    вече не пишеш в блога! жалко, а беше интересно!

  10. Svetlina казва:

    Аааа, не :) Точно прописах пак :)

    Бях малко заета тия девет месеца :)

  11. Future Health казва:

    Не бих могла да живея под такъв стрес постоянно, приемам всичко твърде на сериозно. Не знам как се справяш!

  12. Svetlina казва:

    Лесно :) Нямам време да се замислям много-много :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s