I love you. Thank you for cooking our son

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: хората със слаби сърца да сложат три четвърти валидол под езика и един валериан под възглавницата

I love you. Thank you for cooking our son

Лиор в 39та седмица. Което общо взето казва всичко. Казва колко е важно да бременееш до мъж, който те обича и подкрепя и е готов да носи литри и литри минерална вода до третия етаж. Без асансьор. Казва и колко е трудно да бременееш. Щом чак мъжете забелязват :-)

Ама има и не чак толкова очевидни неща, неща, които не е зле да се знаят предварително :-)

Девет месеца

Изобщо не е девет месеца. Брои се на седмици. Четиридесет бройки, плюс-минус две-три. И не, не започваш от първата, обикновено се усещаш около петата :-) Освен това е страшно трудно да се броят. Ако не беше Лиор, никога нямаше да знам в коя седмица съм. А ако не беше бременното приложение на умния телефон на Лиор, подозирам, че и той нямаше да знае.

Странични ефекти

Някой трябва да предупреди госпожиците (и младите госпожи), че нещата изобщо не стават постепенно. Започваш ударно – първият триместър е най-трудният. Нормална (и лека) бременност спокойно може да значи гадене, виене на свят, ниско кръвно, повръщане, драйфане и драйфоповръщане. Едни 3-4 месеца. Или повече. Кокалите ти се разместват и всичко те боли. В полунощ пращаш Лиор до аптеката, да търси вълшебни кремове. И почваш да си вдигаш краката по столове и маси, включително по време на оперативки.

Освен това мозъкът ти е на боза. Водиш си бележки за всичко. И губиш бележките. Решаваш судоку за средно 4 минути (което е два пъти по-бавно от предишното ти аз).

Вторият триместър е направо рай. Кокалите вече са разместени, кремът и възглавницата за бременни са вече закупени и в редовна употреба. Хората са спрели да ти честитят и вместо това са започнали да купуват подаръци за малкото кламерче. Защото по това време вече му се знае полът.

Третит триместър е по-скоро като психо-трилър. Лиор ти казва, че вървиш като мъж. Колежката ти носи курабии и вафли, за да не я пребиеш. Защото си много агресивна и изнервена. Защото ти е писнало да чакаш. Защото само един чифт обувки ти стават. Единствената причина да ходиш на работа, е фактът, че там има капучино и хора, по които да викаш. Вечер не искаш да се прибираш вкъщи, защото след три етажа стъпала веднага ти се иска да се върнеш в офиса и да убиеш някого. Който и да е. Нали, ако успееш да събереш достатъчно въздух в дробовете си.

Още по-странични (и изненадващи) ефекти

Имаш най-добри намерения да шиеш гоблен, да четеш книги и изобщо пренатално да обучиш един кандидат за нобелова награда. Реално… смогваш да купиш няколко ританки и да спиш… близо 3000 часа.

Чак имам чувството, че тия девет месеца не са за да може да се развие бебето, а за да може родителите да свикнат с идеята, че вкъщи има нов шеф. Светлина да свикне да иска помощ, Лиор да свикне да става в два сутринта да маже с крем.

Единственото пренатално знание, което предадохме на детето, е, че тати обича мама и мама обича тати и мама и тати обичат бебето и са готови да вършат какво ли не за него. Примерно да гледат ютуб клипчета с йога за бременни. И да не ядат краставици.

Вкусовете ти откачат. Изведнъж ти се яде сандвич със студени кюфтета и кетчуп. Хумус. И 30 пакета чипс. Пастички, кисели краставички, кисело зеле, шоколад, нутела, шоколад, нутела, шоколад. Шоколад с парченца бисквити, шоколад с парченца вафли, вафли с кисело мляко, вафли с мляко с какао, вафли с горещ шоколад. Освен това намразваш месо. И чесън. И краставици. Мразиш пастата за зъби, мразиш лютиво, пикантно, жълто, червено, пържено. И най-много мразиш себе си. Вече не можеш да се разпознаеш. Не само не можеш да ядеш любимите си неща, ами и НЕ ИСКАШ да ядеш любимите си неща. Стигаш до ситуация да те е страх да си миеш зъбите, дори да те е страх да вървиш по тротара, щото знаеш, че след 20 метра един чичко пържи фалафели. Които в понеделник ти миришеха страшно апетитно (и които изяде с ТАХАН), във вторник миризмата почти те прати в тоалетната, а в сряда изобщо не миришеха и ти просто попита чичкото дали може да ти даде малко от киселото зеле. В найлонова торбичка :)

Косата ти расте. Обаче не можеш да я режеш, защото ще скъсиш *****-то на кламерчето. Косата ти почва да цъфти и прецъфтява, почваш да си мечтаеш как някой ден ще родиш, ще си избръснеш краката, ще си облечеш новата рокля на цветята и новите розови обувки с токче, ще си направиш прическа и ще идеш на работа, за да може отвратителният нов колега да се задави и да умре веднъж-завинаги.

Гърдите ти растат. И зърната ти растат. И на Лиор му е забранено да ги пипа. И някакви реки от коластра потичат. Четири месеца преди датата. Което също е нормална и лека бременност.

Коремът ти се смалява. Постоянно трябва да убеждаваш хората, че наистина си бременна. Изведнъж, някъде в седмия месец, коремът ти пораства. Краката ти изчезват. Което елиминира нуждата от бръснач. За сметка на това ти трябват нови обувки, в които да си набуташ поничките. На първата седмица се налага да ги лепиш със секундно лепило, щото кривата ти походка ги е съсипала. На втората седмица ги носиш на обущар да ги подсили. На третата вече толкова ти е писнало да ги лепиш, че си ходиш с дупки и ако случайно вали, взимаш такси.

Обясняваш на Лиор за Шрьодингер. Пропускаш котката. Къщата се изпълва с обувки на Шрьодингер, вилица на Шрьодингер, минерална вода на Шрьодингер… и изобщо, ако нещо е на пода, значи то не съществува.

Притежаваш точно четири ката дрехи, които все още ти стават. Всяка сутрин някой те пита кога ще раждаш. НИКОЙ не ти честити вече. А и смеят ли, нали ще ги набиеш. С телбод примерно.

Бъдещи творчески планове

След като преживях немско-руска сватба без да пийна капка алкохол и близо година без енергийни напитки… това са плановете:

1. Подстрижка
2. Един ден, в който бебето ще си има друга крава, а аз ще си имам ДВЕ енергийни напитки

Лиор каза, че иска да присъства, когато отворя първата си енергийна напитка, искал бил да види какво ще ми стане. А е силно вероятно да ми стане нещо. С такава злоба гледам хората, които пият XL в автобуса. И ми се ще да хвърля нещо тежко по хладилника с енергийните. В супермаркета, де. И знам къде има табели с реклами на XL от Тел Авив чак до Кириат Биалик. Знам точната дата, на която смениха дизайна на кенчето. Знам в кой магазин в момента има промоция на енергийни напитки. На съседната улица има 3 за 11 шекела.

––

С което искам да кажа, че много обичам Лиор. И малката маймуна също.

––

Ако някой си е играл да смята, да, бременях по време на „войната“. И успях да се спъна на бордюра и да си ожуля коляното. Което направо си е нищо в сравнение с бременността. Я някой да се пробва да си обуе чорапите И обувките за под десет минути!

---