Мама, аба и дете

Може ли да съм банална и да кажа колко е прекрасно да си майка? Не че съм престанала да съм Светлина или съпруга, обаче… абе, много е прекрасно да си майка. Добави цял слой към личността ми. От време на време седя затисната с бебе, гледам потретението на някой епизод на „От местопрестъплението“ и се чудя как изобщо успявам. Да съм такава… ем… няма такова прилагателно. Постоянно съм старателна, грижовна, внимателна. Някакъв процент от времето съм неуверена, изплашена, гузна. Двеста процента от времето съм изморена. Освен това губя много време в гордеене :)

Гордея се, че имам такъв добричък и красив син.

Гордея се, че си се роди баш на датата.

Гордея се, че прилича на баща си.

Гордея се, че още 210 грама и ще минем на горен размер памперси.

Гордея се, че може да размята ръце.

Гордея се, че си държи главата изправена, следи ме с очи и на съвсееем крехка възраст може да си се обръща по хълбок.

Гордея се, че съм родила велик манипулатор, който майсторски разиграва мама и аба.

Буди аба си в 6, да си приказват. Лиор е полужив толкова рано сутрин, но все пак си се търкалят и си говорят. В седем будят и мен, нищо че ми е най-омразният час. Гледам криво и ръмжа… докато сменям памперс, наливам капки в устата, гъделичкам коремчето и се опитвам да си намеря чехлите. Едновременно. Обаче като се ухили… и ти минават всички болежки. Гадинка малка :)

Вие знаехте ли, че в квартала има избягал папагал, който сутрин в пет пее? А че ако следобед е 30 градуса, сутринта в седем е било 18?

Гордея се, че съвсем сами си се справяме четиримата. Аз, Лиор, Ориян и Гугъл. Добре де, и Яна :-)

Гордея се, че вече си имам две момчета, които се хилят от ухо до ухо, като ме видят. Особено когато съм рошава.

Гордея се, че Ориян си е направил график, че може да стиска лъжица, че напика аба си десетина пъти, че вече има половин кашонче омалели дрехи.

Малко ме е яд, че не може да казва О, като бебето на дъщерята на комшийката. Обаче пък вчера каза ИУУУУУ, а това било за напреднали бебета :)

Много ме е яд на една майка, която ходи на доктор с избръснати крака и рокля.

И на всички хора, които искат да ми дойдат на гости. Ако може първо да минат да изчистят, напазаруват и наготвят, пък!

Гордея се и че не съм напълно занемарила Лиор. От време на време му мажа филийки, купих му няколко тениски, пращам му снимки с дребното (през два часа) и по цяла вечер му изброявам защо го обичам и какви бащински и съпружески чудеса е сътворил тоя път. Защото си имам един чудесен съпруг, който е още по-чудесен баща :-)

Първите две седмици гугълваше повече от мен. Постоянно проверявахме дали се справяме достатъчно добре (за това, друг път). Докато бях бременна, само ръчкаше хората в автобуса, да съм била на по-хубава седалка. И поне триста пъти е казал „Може ли да изключите детектора за метал, жена ми е бременна?“. Умирах си от кеф :-) Много е хубаво да си съпруга. И да те мислят е хубаво :-) Всяка вечер ме питаше какво съм яла и колко е ритало дивачето. Колко пъти, колко силно, кога. И се сърдеше ако мине ден без да го усети. Накрая се научих да спя с корем в неговия гръб, да не пропусне нещо. То пък и на Ориян му хареса и ме тероризираше, ако се опитах да спя далече от аба му. И така :-)

Аз и със себе си се гордея :) Първите няколко дни след изписването бебето заспиваше при мен и се чудех къде да го местя. Трябвало уж от моята страна, да не го смачкаме, а и защото Лиор е пушач. Да ама така не можех аз да заспя, щото ми беше криво, че съм обърнала гръб на Лиор. Накрая се обръщах по гръб и ги държах и двамата за ръце (поза, която на никого не препоръчвам, освен ако си няма личен масажист). Преместих бебето между нас и спях по диагонал, за да мога да ритам Лиор под бебето. Подобрение си беше, хубаво е да се будиш до тия двамата. Накрая обаче не издържах и преместих бебето в коша (на количката, не другия :-)) и си се върнах към традицията на корем-в-гръб. Не вярвам някога да отвикна :-)

Та да, гордея се, че съм такава… влюбена шматка. Влюбена и в двамата :)

Което обяснява и защо не мога да напиша една свястна публикация за бебето, без да спомена Лиор :-)

ПС: освен това се гордея, че мога да пея детски песни. 40 минути без повторение :-)

ПС2: отне ми две седмици да свикна с мисълта, че съм майка (а не крава примерно). Постоянно повтарях (на глас) мама това, мама онова… докато не си повярвах :)

---