Жива съм

Жива съм, ей! Пораснала, променена и все пак аз.

За пет години смених континентите, семейния статус, родих едно маймунче, научих един език, смених няколко работни места, два града. В момента имам временна израелска лична карта (като на арабите), Ориян е само израелче, в България и Израел съм с различни фамилни имена, а Лиор е ерген в Германия. Станах леля на момиченце. Счупих си още един зъб. Умряха ми три от три папагала. Имам възпаление на стомаха и ми извадиха жлъчката, барабар с каменната кариера. За половин година кърмих два пъти в спешното в Хайфа. Цялото семейство изкарахме cvm вирус и бяхме болни почти два месеца през зимата. Ориян тръгна на частна ясла на 6 месеца (на детегледачка от 4). В понеделник имат тържество за края на учебната година. Изобщо… много ми е трудно да си представя, че някой ми чете блога и кима разбиращо.

Доста съм активна из фейсбук. Като някакво полезно изкопаемо съм, хем съм навсякъде и с всички, хем… с никого не си пасваме. Чак да съм самотна, не съм, не ми остава време за такива тежки размисли. Само… от време на време ми е криво, че нямам кой да ми кима.

В българската група за здравословно хранене на децата съм като извънземно. Ама как така му давам храна? С вилица? С подправки! С хляб! Сам! И ходи бос по улиците. И си няма паяк. И през живота си не е пил хомеопатични лекарства. По въпроса с храненето… по се доближвам до израелците и французите.

В българската група за холистично… живеене някакси бледнея. Хем го кърмя на година и 5 месеца, хем нямам намерение да го хоум-скуулвам. Хем му давам да си играе с тенджерите в кухнята, хем когато реве и иска да ходи гол, го обличам насила. Това автономия на тялото, родителят-моят приятел… Абе, даже не му чета книжки!

В израелската група за РЕАЛИСТИЧНО готвене горе-долу пасвам. Хората ядат шницели от фризера, ние си поръчваме пица. Обаче през две седмици изскача някой празник и като почнат да си разменят петминутни рецепти за бисквити без мляко… ми бъркат някъдеси.

В израелската група за англоговорящи родители от Тел Авив и областта… съм известна. На всеки помагам, на всеки коментирам. Но в крайна сметка… това са англоговорящи семейства, които разполагат с много пари, имат си детегледачки и чистачки, майките почти не ходят на работа… Много обичат да уговарят срещи във вторник в 11 часа пред кметството. Щото нали ние всички живеем на средата на центъра и никой не е на работа в 11.

В израелската група за работещи майки се вписвам идеално. Говорим си за семейно планиране, как да си намериш ментор, как да си смениш кариерата, така че да можеш да взимаш децата от училище, как да си поискаш повишение… Само дето никой няма време да се среща с други работещи майки :)

В групата за неевреи в Израел съм админ! Разменяме си съвети за различните визи, в кой офис коя секретарка е най-злата, кой нотариус колко взима  (по закон всички взимат еднакво :)), нищим странните си нови роднини, малко политика… Намерих си няколко приятелки даже.

И така. Единствените ми приятелки са имигратнки нееврейки, с малки деца, безработни. В момента едната е в Перу, другата е в Германия, третата избяга и се върна в Нова Зеландия. По възгледни много си пасваме. Само дето аз работя по 9 часа на ден, в офис в който се говори на иврит и арабски.

Не че ми остава много време за себе си, но когато остане… нямам с какво да го запълвам. Гледам да спя, да правя планове за лятната ваканция на Ориянчето или да зяпам телевизия. Жива съм, тука съм. Имам непрочетени книги, нерешено судоку, незимити чинии, несгънато пране, ненаписани статии, неподредени албуми. Нещастна не съм. Напротив, заспивам с усмивка (поне когато си спомням как съм заспала). Заспивам с/между/до/под Лиор и Ориянчето. Сутрин се будя до Лиор и Ориянчето. Много ми харесва да съм майка! И мисля, че се справям много добре :)

(очаква се продължение. преди 2018та)

---