Трева

Имаше един филм – „Тревата на съседа“, който на английски звучи „Always Greener“. Та в него едно семейство се мести на село и постепенно се научават да живеят заедно, припомнят си важните неща, започват отново да се смеят заедно, да вечерят заедно, да готвят за градински партита, да се поздравяват при среща…

Абе, въобщеееее, има голяма магия в тревата. Огромна даже :)

*********************************************************************************

Сега ще се опитам да разкажа една приказка за потвърждение :

Продвачката:

– Предиобед в магазина влязоха момче и момиче. Леко смешно се спираха на всеки две крачки и разглеждаха рафтчетата. Загледах се по-внимателно и открих, че тя с голям професионализъм се оправя с щанда с подправки, а той отбира от боза. Когато стигнаха до касата, още повече повишиха мнението ми, че са хора с цел, хъс и големи усмивки. Сръчно извадиха големи торби и раници и напъхаха в тях бозата марка „Слънчице“, маргарина „Слънчице“ и… абе, не помня. Сещам се само за сънените им усмивки и за това как когато аз исках да я черпя една стотинка, младежът извади две и ми ги подаде.

Мърлявото кученце:

– Разхождах се аз по двете дълги ръждиви железа и се упражнявах да лая по метода, който ми показа Пешко от третия храст вляво на пътеката. Двама от двукраките обменяха странни звуци, докато женската не ме забеляза. Клекна и започна да ми прави знаци. Не ги разбирам тия двукраки! Постоянно вдигат шум, размахват крайници и нищо. Никаква полза от тях! Ето тая примерно почти седна на земята и ми правеше знаци, че иска да „обзаведе майка ми с пиано“. Казвам ти – луда работа! Постоях, постоях и реших, че е по-добре да ида да хвана някой охлюв за обед…

Фотоапарата на Радо:

– Шефът реши да ме хаби за някакъв мейкинг на парк парти. И ето на – заради него сега никога няма да забравя тези потресаващи гледки:

и

Потресаващо!

Автобус – тип оранжевичък:

– Минавам си аз по обичайния път и някъде между голямото зелено и голямото бяло забелязах странна гледка: куп балони се разхождаха по улицата и отгоре им стърчаха две плитки. Всички пътници се струпаха в дясната половина, за да ги гледат и за малко да се обърна! Ама казвам ви – това не бяха обикновени балони – звукът им беше почти като на ауспуха ми в края на работното време!

Натискащите се:

– Стоим си ние на пейката в Студентски парк и празнуваме факта, че всички са на мач и можем взаимно да си изследваме топографиите. Минаха двама смахнати – той с раница, а пък тя постоянно подскачаше и обявяваше на висок глас какъв цвят балон е спукала. Дойдоха отляво, продължиха напред, после надясно, после пак напред, пак надясно, върнаха се назад, застанаха на една пейка, за да се снимат

(

)

Дойдоха още двама и дружно се преместиха на друга пейка.

Взеха да се катерят насам-натам, но ние упорито не им обръщахме внимание. След това се преместиха при нас и извадиха едни бози, едни чудеса… Малко почнахме да се притесняваме, че сме невидими, но се успокоихме, когато пак се върнаха на другите пейки. Пфу, какви деца!

Едното зачезна някъде и се върна с една дебелана, ядяща дюнер. Абе, ужас направо!!!

Пейката:

– Наслагаха върху мене малки бели чашки, но не ги напълниха с нищо пенливо. Странно. За пръв път виждам течност, която е кафява и мирише на захар и ферментирало, но която полицаите не изземват. А уж два пъти минаха по алеята! Имаше и някакви кутии с дрънчащи неща, други с нещо шарено… Добре поне, че оная шарената много много не сядаше върху мене. Току скочи и се затича нанякъде. Имаше двама, които май не ми харесаха цвета, щото седнаха на земята, имаше и едно мъниче, което предпочиташе да се катери и хич не ми обърна внимание… Тва шареното разля малко кафяво върху мене, май затова ми се гулят някои моменти. А може пък да съм оглушала от толкова виокве и смях…

Ръката на Диана:

– Аз таковътъ… доста треперех. Не знаех как ще ме приемат другите. Чудех се дали не трябваше да вземя по-голяма близалка или пък да облека на Анди по-тъмни панталонки… Чудех се още как ще го намеря тоя парк и тея хора, ама на – съдба! Намерих го, видях едни балончета и даже почти успях да изненадам Светлина. Започвам да си мисля, че ако й бях подала само торбичката от „Джъмбо“, тя пак щеше да е щастлива. Здрависахме се, тя видя тигърчето-подарък, ха, пропусна близалката и хукна да тича! Отнякъде се появиха двама хм… айде, едното беше Калин Ненов, а другото… дълга красива пола и зелено зелено шалче :)

Храста в ъгъла:

– Един най-обикновен ден. Е, може и да не е бил толкова обикновен. Беше единственият сух ден за седмицата и се бях заел да си суша листата. Изведнъж отнякъде дотупурка жълто-шарено момиче и се завря в мене! Лелееееее, звукът от краката й е като от цяло стадо бизони! Стоя, стоя, пък взе, че отчупи един мой клон и се премести зад някакви момчета на колелета. Цял клон!!! Безобразие!

********************************************************************************

Ох, дълго ще е така, а и по тоя начин само ще изредя сбитията. А целта ми е съвсем друга. Искам да благодаря на всички за многото усмивки, които ми донесоха, искам да съществува начин, чрез който да предам емоциите си от вчера, искам вече да е минала годината и пак да празнуваме! По ред на пристигане: Радо, благодаря, че беше ко-хост и че ми помогна толкова много! Установих, че добре се справя с чукането, лизането, духането, смученето и особено с носенето! Смятам следващите няколкостотин пъти, когато ми трябва носам, да ползвам именно него! А, да, мерси и за пудрата захар! Мирко, Рони, мерси, че пазихте Радо да не избяга, докато посрещах Яна! Янче, на теб пък ти благодаря, че ме обичаш без значение колко съм си назеленила панталона, без значение как те наричам, без значение, че ти се плезя… А, да, и без значение, че напоследък съм по-слаба от тебе ;) Диана, Анди, мъж, благодаря, че дойдохте! Ама наистина. Даже повече ви благодаря за това, че бяхте там, отколкото за подаръците (не че снощи не спах с плюшения тигър или пък че днес не ям пасти, да не говорим за близалката, която ми краси стаята или за помпата за балони, която много в тон си дойде зелена :) )! Имам чувството, че тоз тигър малко прилича на вашия Анди. Само дето нищо не разбира от антени, ама нали е коте – работата му е да е гушкав и мекичък. Проверено е – добре се справя със задълженията си! Габче, обгабвани Кал, Благодаря и на вас, че дойдохте на най-големия празник за блога ми! Бонус благодаря за това, че ми поксазахте как да се блъскам, да се въртя и мерси за Алманахчето. През сесията именно то ще ми е другарче :)

Честна скаутска – който не дойде, загуби много! Чувството беше… ами… беше… беше като попара с чай и сирене и захар след топъл душ и под мекичък юрган, миришещ на лавандула, ама по-хубаво. Знаех си аз, че няма да ни трябва музика, за да танцуваме или да се смеем. Не бяха нужни никакви преструвки, всички бяхме без грим и си тръгнахме с трева из крачолите :) Няма как да обясня тръпката от това да си написал себе си, да си направил сладки и да получиш усмивките не тези, които са те прочели!

В заключение мога да кажа само, че да преживееш рожден ден на блога си/ми е като да изпееш любимата си песен – през теб са минавали тръпки, дал си всичко от себе си, вложил си цялата сила на гласа си, цялата светлина на погледа си, дори си забравил да дишаш и след края продължаваш да чуваш акорди в главата си и да се усмихваш. Нееее, не говориш. Усмихваш се. А така ти се плаче от кеф…

*********************************************************************************

Куп снимки от Радо можете да видите тук. Тези на Диана се крият тук. Клипчетата от Яна чакат там. Още картинен материал от Габи и Яна Мицева ще бъде добавен след време.

–––––––––––––––––––––

Блогът е мъж, нищо че не е ходил войник :) Имаме една година да измислим и име :) :) :)


16 Коментари on “Трева”

  1. Мицева каза:

    пфу! добрле че първо ядох и после видях как е сготвено… че иначе… [блъп]

  2. Svetlina каза:

    Хихихих :) Аз за т`ва не казах на Миро какъв е кремът :)

  3. vira111 каза:

    Опияних се от този пост, но тъкмо се логнах да пиша коментар и Анди взе да приляга на дивана, та отидоме да се слагаме в леглото и чак сега се измъкнах! Дори снимките още не съм разгледала, ама бързам да пиша! И да ти кажа – по-големи близалки и по-тъмни панталонки нямаше :D
    А всичко останало – така си беше :D

  4. Svetlina каза:

    Ама ти да не мислиш, че щеше да има поршка и за по-тъмни панатлонки? :D

  5. Радо каза:

    Дългото кафяво нещо което Светлина държи не е дървена бъркалка, нито друго нещо, което подсъзнанието подсказва :)
    Готвенето си беше по всички хигиенни норми, до колкото те не засягат наличието на брашно и бакпулвер по косицата на съквартирантката.

    Поздравления на организаторката, мисля, че ни шашна всички :)
    Поста е супер!

  6. vira111 каза:

    Тревата просто беше по-зелена от всякога – явно в твоя чест. Аз обичам озеленени панталони – показват, че човекът е такъв, какъвто трябва да бъде (палав, спонтанен, весел – не знам как да го кажа точно). Мен обаче ме е страх от софийската трева – заради кърлежите. Моите панталони можеш да ги видиш озеленени само в Момчиловци и то все по-рядко! Разбираш ли, колкото повече расте човек, толкова по-чисти стават панталоните му – видя ли сега на какви мъдри мисли го обърнах :D

  7. Svetlina каза:

    Хихихихи, явно никак не съм голяма :) Доволно, доволно детето. ТОчно такива мисли обича то.
    Радо, обещавам да внимавам, когато ям нещо, приготвено от тебе, щото гарантирам, че в стаята бакпулвер нямаше :)

  8. vira111 каза:

    А това жълто-червеното на първата снимка между яйцата и брашното какво е? Помислих го за жилирани бонбони, после реших, че е точно бакпулвер!

  9. Svetlina каза:

    карамфил :)

  10. Радо каза:

    Това жълто-червеното се казва Светлина :)
    Освен ако не става дума за канелата.

  11. Svetlina каза:

    И снимките на Янааааааааааааааааааааа: http://www.yana-mitseva.com/gal/thumbnails.php?album=3

  12. Мицева каза:

    Моите панталони мноооого отдавна не са били зелени! :(

  13. vira111 каза:

    Е, на твоите май тепърва им предстои!
    Радо, – :D :D
    Светлина и Радо, ако някой ден ми потрябва бавачка за Анди, ще ви наема вас двамата (в свободното ви време), да знаете!

  14. Svetlina каза:

    Янче, нали ти дадох да изпереш моите – не се оплаквай. А за в бъдеще… поемам грижата да науча сина ти как се правят :)
    Дианка, Радо има мнооого свободно време :D Аз ли? Аз пък имам мерак :)

  15. vira111 каза:

    Значи – мерак и време – отлична комбинация! Знаех си, че се допълвате един друг :D

  16. […] година няма да сме пространни, като на предния шести май, но пък ще се […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s