Мастилен писък

Ще ми се да викам,

да се влача на колЕне,

с пръсти да рисувам

името ти върху мене.

Ще ми се да вия в мрака,

докато глас престане да излиза.

Защо трябва да те чакам

с пияни от сълзи душа и риза?

Ще ми се да ти изпея песен,

докато във погледа ми плуваш,

че в сърцето ми (с дъх на есен)

всяка нощ и ден ти маршируваш.

Искам да съм рошава. Дива!

Искам да съм мъничка. Жалка!

Ще бъда толкова щастлива

да заспя в твоята тетрадка!

13.11.2007, ХТМУ – упражнение по математика

Любима песен в любим момент

Когато ми е лежерно, не знам защо си тананикам точно тая песен. Явно не е заради текста. Може просто да я свързвам с шуменската бърлога на Яна и да ми става уютно. Не знам. Песента ме радва. Не я пея с глас, а с душа. Айде, поне тоя път да я изпея с верния текст! За разнообразие ;)

SAD EXCHANGE – FINGER ELEVEN

Quietly thinking to myself
Sharing half our mind instead of none
The shakings just begun
The pleasantries are gone,

This sad exchange pleased neither one of us

So we finally gave up
Meanings tend to give out
The Time was gone to act out
this living torture, living torture

No talking When I want you to Listen
No talking cos it’s Living torture, Living torture

Don’t know why, don’t know why, we can’t stand aside Прочетете остатъка от публикацията »

Стига – спрете земята, искам да сляза

Не знам защо, но напоследък все се присещам за годините, когато бях млада – примерно как бях внесла в къще еееееееей такива снежни топки и ги бях оцветявала с водни боички, а после си ги бях наредила на ламарината под печката (за да не намокрят пода, видиш ли); как със сестра ми се състезавахме коя първа ще види първия сняг; как не знаехме псувни, пък и не искахме да ползваме грозни думи и затова часове наред измисляхме разни обидни изразчета с буквата П (примерно „пъпчив полски плъх“); сещам се как правехме големи тиквеници и трябваше да помагат всички жени в семейството и как баба обясняваше, че дърпаната баница задължително трябва да има дупки…

Още помня как ставаше, но нови простотии не искат да ми хрумнат! Помня и че се смеех на Пипи, която не искаше да порасне… Сега я разбирам. Но е малко късно за граховите хапчета. Но пък може да си посадя бобче и то да порасне до небето и д асе кача горе и да си намеля отговора или да бъда изядена! Може, а мога ли?..