Как се прави рожден ден в общежитие

1) предната вечер пускаш прахосмукачка, а през нощта украсяваш (важното е всички комшии да чуят, че вършиш нещо, а на сутринта да се зарадваш на украсата и да имаш сили за новия ден);
2) ставаш и започваш с мързелуването (разрешено е да се обадиш на някого или да му пишеш смс за добро утро, в случай, че някой реши да ти иска сметка какво си правила до обед);
3) хвърляш купчините боклук и се забиваш в най-големия магазин наблизо, обикаляш всички пътечки по няколко пъти и накрая от възможни 40лв харчиш 38,38;
4) прибираш се в адски мъки, щото Прочетете остатъка от публикацията »

Двойки

Боли си ме мене стомахчето и кретам по улиците вечер след работа. До тук ОК – на всеки се е случвало. Решавам, че така и така имам карта за градския транспорт – ще се возя и с тролей и с автобус (пестя си има-няма 1 спирка ходене). Пак нищо особено. Ама стигам аз на Плиска и какво – минават 5-6 автобуса 204, 4-5 604, ОСЕМ 76, поне 3 тролея 5 и нито един 280! Викам си, че това само на мен може да ми се случи и почвам да се оглеждам в опит да не мисля за вятъра. А около мен само двойки и двама чичковци-дядовци, които мило обсъждаха, че 280 закъснява вече час и половина. Брех какво задръстване! Ама пак нищо ново под слънцето… Разликата е, че хората около мен изглеждат необичайно дружелюбни – разни момчета са прегърнали треперещите си момичета, предлагат им якета, питат ги не предпочитат ли такси… И какво – към двадесетата минута пристига автобусът, ама толкова нагъчкан, че едвам се отвориха вратите. И отново гледам – момчетата правят път на дамите, а чичковците и аз и една камара момчета останахме да чакаме друг автобус. Още десет-петнадесет минути и той пристига. Не че беше празен, но поне имаше място за правостоящи. Влизам вътре и какво? Момче и момиче стоят прави в ъгъла – тя спи на рамото му, а той й целува косата и миличко гледа настрани :) И за да ми стане още по-хубаво, като погледнах през прозореца случайно видях две много сладки, топчести, рошави кучета. Спряхме на спирката. После пак тръгнахме и да се неначудиш – пак видях кучетата: мъжкото вървеше напред и от време на време се обръщаше назад, за да подкани женското. Такава грижа имаше в самите му движения…

Благодарна съм, че пътувах в този автобус. Е, може би всичко това щеше да ми се случи и в който и да е автобус, защото някои неща просто е писано да станат… Карай – важното е, че съм щастлива! Тъкмо бях започнала да си мисля, че красивият свят е само спомен…

Много съм готина ;-)

Вчера ходих на Четвъртия събор на българската книга, където младите автори и илюстратори от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“ представиха новия си роман „Аурелион: Монетата“. „Монетата“ е първият български колективен роман – авторите му са седем: шест
от тях са ученици от казанлъшки гимназии; и първият български ню уиърд роман (от англ. New Weird, „нов чудноват“), който прекрачва границите между фентъзи и научна фантастика. Романът е трета съвместна творба на будните младежи от „Светлини сред сенките“. Предхождат го приказката „Въже от светлина“ и притчовата повест „Шахтата“, която е написана от 15 и
илюстрирана от 17 момичета и момчета. На презентацията видях усмихнатата Габи и нейния Кал и слушах сиди с поезията на Елисавета Багряна, а пък самата зала в музея „Земята и хората“ беше прекрасна – просто беше препълнена с книги… Като в приказка… Как исках да ме заключат там за няколко денонощия, а даже не си купих книжка… Няма да имам пари и да си отпразнувам рождения ден… И после идва Яна и ми казва, че съм мълчалива… И дори още не съм споменала в нет пространството за новото си сърдечно главоболие…

А пък ве петъъъъъъък… в читалище „Николай Хайтов“ се състоя представянето на новата стихосбирка на Валентин Йорданов, но някакси по ще ме разберете, ако го наричам просто Вал (valiordanov).

!!!Задължително да се обърне внимание на трапчинките!!!

Щастието да присъстват имаха Светлина и Яна и цял куп гости от близко и далече. Факт е, че аз бях най-малката и че предимно публиката беше женска, но пък защо не?! Прочетете остатъка от публикацията »

БИХ НАБРАЛА ПОВЕЧЕ МАРГАРИТКИ

http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/podkrepa.htm#margar
БИХ НАБРАЛА ПОВЕЧЕ МАРГАРИТКИ
Надин Стеър, 87-годишна

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна – както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. Прочетете остатъка от публикацията »

Как ще ги стигнем… знанията?

Ето какво си намерих днес: http://kids.nationalgeographic.com/Stories/AnimalsNature/Animal-myths-busted. Идеята е, че отначало ми беше изключително забавно и смешно да го чета, но после стигнах до: http://kids.nationalgeographic.com/Stories/AnimalsNature/Animal-myths-busted и излезе, че всъщност далеч не съм толкова умна, колкото си мислех… Между другото, намерих си и снимка на любимото животно: http://kids.nationalgeographic.com/Animals/CreatureFeature/Koala