Мастилен писък

Ще ми се да викам,

да се влача на колЕне,

с пръсти да рисувам

името ти върху мене.

Ще ми се да вия в мрака,

докато глас престане да излиза.

Защо трябва да те чакам

с пияни от сълзи душа и риза?

Ще ми се да ти изпея песен,

докато във погледа ми плуваш,

че в сърцето ми (с дъх на есен)

всяка нощ и ден ти маршируваш.

Искам да съм рошава. Дива!

Искам да съм мъничка. Жалка!

Ще бъда толкова щастлива

да заспя в твоята тетрадка!

13.11.2007, ХТМУ – упражнение по математика

Любима песен в любим момент

Когато ми е лежерно, не знам защо си тананикам точно тая песен. Явно не е заради текста. Може просто да я свързвам с шуменската бърлога на Яна и да ми става уютно. Не знам. Песента ме радва. Не я пея с глас, а с душа. Айде, поне тоя път да я изпея с верния текст! За разнообразие ;)

SAD EXCHANGE – FINGER ELEVEN

Quietly thinking to myself
Sharing half our mind instead of none
The shakings just begun
The pleasantries are gone,

This sad exchange pleased neither one of us

So we finally gave up
Meanings tend to give out
The Time was gone to act out
this living torture, living torture

No talking When I want you to Listen
No talking cos it’s Living torture, Living torture

Don’t know why, don’t know why, we can’t stand aside Прочетете остатъка от публикацията »

Как се прави рожден ден в общежитие

1) предната вечер пускаш прахосмукачка, а през нощта украсяваш (важното е всички комшии да чуят, че вършиш нещо, а на сутринта да се зарадваш на украсата и да имаш сили за новия ден);
2) ставаш и започваш с мързелуването (разрешено е да се обадиш на някого или да му пишеш смс за добро утро, в случай, че някой реши да ти иска сметка какво си правила до обед);
3) хвърляш купчините боклук и се забиваш в най-големия магазин наблизо, обикаляш всички пътечки по няколко пъти и накрая от възможни 40лв харчиш 38,38;
4) прибираш се в адски мъки, щото Прочетете остатъка от публикацията »

Двойки

Боли си ме мене стомахчето и кретам по улиците вечер след работа. До тук ОК – на всеки се е случвало. Решавам, че така и така имам карта за градския транспорт – ще се возя и с тролей и с автобус (пестя си има-няма 1 спирка ходене). Пак нищо особено. Ама стигам аз на Плиска и какво – минават 5-6 автобуса 204, 4-5 604, ОСЕМ 76, поне 3 тролея 5 и нито един 280! Викам си, че това само на мен може да ми се случи и почвам да се оглеждам в опит да не мисля за вятъра. А около мен само двойки и двама чичковци-дядовци, които мило обсъждаха, че 280 закъснява вече час и половина. Брех какво задръстване! Ама пак нищо ново под слънцето… Разликата е, че хората около мен изглеждат необичайно дружелюбни – разни момчета са прегърнали треперещите си момичета, предлагат им якета, питат ги не предпочитат ли такси… И какво – към двадесетата минута пристига автобусът, ама толкова нагъчкан, че едвам се отвориха вратите. И отново гледам – момчетата правят път на дамите, а чичковците и аз и една камара момчета останахме да чакаме друг автобус. Още десет-петнадесет минути и той пристига. Не че беше празен, но поне имаше място за правостоящи. Влизам вътре и какво? Момче и момиче стоят прави в ъгъла – тя спи на рамото му, а той й целува косата и миличко гледа настрани :) И за да ми стане още по-хубаво, като погледнах през прозореца случайно видях две много сладки, топчести, рошави кучета. Спряхме на спирката. После пак тръгнахме и да се неначудиш – пак видях кучетата: мъжкото вървеше напред и от време на време се обръщаше назад, за да подкани женското. Такава грижа имаше в самите му движения…

Благодарна съм, че пътувах в този автобус. Е, може би всичко това щеше да ми се случи и в който и да е автобус, защото някои неща просто е писано да станат… Карай – важното е, че съм щастлива! Тъкмо бях започнала да си мисля, че красивият свят е само спомен…