Любима песен в любим момент

Когато ми е лежерно, не знам защо си тананикам точно тая песен. Явно не е заради текста. Може просто да я свързвам с шуменската бърлога на Яна и да ми става уютно. Не знам. Песента ме радва. Не я пея с глас, а с душа. Айде, поне тоя път да я изпея с верния текст! За разнообразие ;)

SAD EXCHANGE – FINGER ELEVEN

Quietly thinking to myself
Sharing half our mind instead of none
The shakings just begun
The pleasantries are gone,

This sad exchange pleased neither one of us

So we finally gave up
Meanings tend to give out
The Time was gone to act out
this living torture, living torture

No talking When I want you to Listen
No talking cos it’s Living torture, Living torture

Don’t know why, don’t know why, we can’t stand aside Прочетете остатъка от публикацията »

Много съм готина ;-)

Вчера ходих на Четвъртия събор на българската книга, където младите автори и илюстратори от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“ представиха новия си роман „Аурелион: Монетата“. „Монетата“ е първият български колективен роман – авторите му са седем: шест
от тях са ученици от казанлъшки гимназии; и първият български ню уиърд роман (от англ. New Weird, „нов чудноват“), който прекрачва границите между фентъзи и научна фантастика. Романът е трета съвместна творба на будните младежи от „Светлини сред сенките“. Предхождат го приказката „Въже от светлина“ и притчовата повест „Шахтата“, която е написана от 15 и
илюстрирана от 17 момичета и момчета. На презентацията видях усмихнатата Габи и нейния Кал и слушах сиди с поезията на Елисавета Багряна, а пък самата зала в музея „Земята и хората“ беше прекрасна – просто беше препълнена с книги… Като в приказка… Как исках да ме заключат там за няколко денонощия, а даже не си купих книжка… Няма да имам пари и да си отпразнувам рождения ден… И после идва Яна и ми казва, че съм мълчалива… И дори още не съм споменала в нет пространството за новото си сърдечно главоболие…

А пък ве петъъъъъъък… в читалище „Николай Хайтов“ се състоя представянето на новата стихосбирка на Валентин Йорданов, но някакси по ще ме разберете, ако го наричам просто Вал (valiordanov).

!!!Задължително да се обърне внимание на трапчинките!!!

Щастието да присъстват имаха Светлина и Яна и цял куп гости от близко и далече. Факт е, че аз бях най-малката и че предимно публиката беше женска, но пък защо не?! Прочетете остатъка от публикацията »

По записки на един приятел

За първи път от много време бях излязла. Ани беше решила, че е добре да се разнообразя след… абе какво се преструвам, че ми е леко да го кажа, след случката със Асен. Не – нямам предвид това, че ме използваше за извратените си сексуални желания, нито че ме биеше за всяка капка алкохол, изпита в бара. Но никога няма да му простя, че заради него изгубих детето. Той не знаеше. Не исках да му казвам. Никой не заслужава баща като него. Но онази вечер в тоалетната той беше по-груб от всякога. Сигурно дори не е забелязал кръвта, която се стичаше от мен. Дано! Не му дължа оправдания! Нищо не му дължа!
Ани също не знаеше, но за да й се отблагодаря за мълчаливата болка в погледа, се съгласих да изляза. Оставих се да ме води и влязохме в някакъв евтин бар, където можехме да се скрием в ъгъла и да се преструваме на щастливи. Музиката беше малко тиха и на моменти почти се стрясках от нотките на истерия в гласа си. Затова гледах само да се усмихвам и да кимам. Така изгоних и някакво мило момче, но нопоследък не можех да търпя мъжете. После отнякъде се появи Стоянчо – последната любов на Ани. Завиждах й – той поне беше свестен. Нисичък и чорлав, ама свестен. Направих се, че не ми е неприятно да си тръгнат, но веднага след това съжалих. Асен се появи и развали вечерта ми с гръм и трясък. Както винаги наведох глава и се праевх, че го слушам. Дано този път да не пие много… Но той… е – не! Нервите ми не издържаха! Просто станах и си тръгнах. Още във фоайето сълзите ме предадоха и започнаха да се стичат по вече не толкова свежото лице. Не им обърнах внимание. Тия дни ми е все тая дали плача. Животът е гаден!
Отнякъде се появи и някакъв смешник – Прочетете остатъка от публикацията »