Мастилен писък

Ще ми се да викам,

да се влача на колЕне,

с пръсти да рисувам

името ти върху мене.

Ще ми се да вия в мрака,

докато глас престане да излиза.

Защо трябва да те чакам

с пияни от сълзи душа и риза?

Ще ми се да ти изпея песен,

докато във погледа ми плуваш,

че в сърцето ми (с дъх на есен)

всяка нощ и ден ти маршируваш.

Искам да съм рошава. Дива!

Искам да съм мъничка. Жалка!

Ще бъда толкова щастлива

да заспя в твоята тетрадка!

13.11.2007, ХТМУ – упражнение по математика


Много съм готина ;-)

Вчера ходих на Четвъртия събор на българската книга, където младите автори и илюстратори от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“ представиха новия си роман „Аурелион: Монетата“. „Монетата“ е първият български колективен роман – авторите му са седем: шест
от тях са ученици от казанлъшки гимназии; и първият български ню уиърд роман (от англ. New Weird, „нов чудноват“), който прекрачва границите между фентъзи и научна фантастика. Романът е трета съвместна творба на будните младежи от „Светлини сред сенките“. Предхождат го приказката „Въже от светлина“ и притчовата повест „Шахтата“, която е написана от 15 и
илюстрирана от 17 момичета и момчета. На презентацията видях усмихнатата Габи и нейния Кал и слушах сиди с поезията на Елисавета Багряна, а пък самата зала в музея „Земята и хората“ беше прекрасна – просто беше препълнена с книги… Като в приказка… Как исках да ме заключат там за няколко денонощия, а даже не си купих книжка… Няма да имам пари и да си отпразнувам рождения ден… И после идва Яна и ми казва, че съм мълчалива… И дори още не съм споменала в нет пространството за новото си сърдечно главоболие…

А пък ве петъъъъъъък… в читалище „Николай Хайтов“ се състоя представянето на новата стихосбирка на Валентин Йорданов, но някакси по ще ме разберете, ако го наричам просто Вал (valiordanov).

!!!Задължително да се обърне внимание на трапчинките!!!

Щастието да присъстват имаха Светлина и Яна и цял куп гости от близко и далече. Факт е, че аз бях най-малката и че предимно публиката беше женска, но пък защо не?! Прочетете остатъка от публикацията »


Защото любими песнички не бива да се забравят

Things Are Simple – Rushi Vidinliev

He watched the sun
That’s all he needed to let go
He touched the wind
That’s all he needed to breathe in
He reached the sky
That’s all he needed to forgive
He held the sea
That’s all he needed just to…

Be free
Things are simple
Go find love
You can feel it’s real
Things are simple
It’s all in front of you
You can be free
Things are simple
Go find love
You can feel it’s real
Things are simple
It’s all in front of you Прочетете остатъка от публикацията »


Днес аз искам

Раздадох сърцето си.
Търся си ново – пак малко, но смело.
За беда, голямо е „глобалното село“.

Искам нещо за себе си –
кътче, което да е само мое.
Не ща мебели, нито прозорец.

Дай карта, посочи ми табела.
Ще тичам, ще летя, в прах ще се валям –
нямам време да заобикалям.

Отчаяна съм, а не смела.
Наистина е жестоко
да искаш толкова много!


Ние

Ние, гарите, сме самотни –
да – аз съм края на света.
Тук всеки маха някому с ръка.
А релсите остават – черни и грозни.

Ние, гарите, не можем да плачем.
В мен хората се събират
или пък азвинаги си отиват.
Ние ли? Ние нищо не моежм да кажем.

Аз, гарата, бавно си отивам.
Така и никой не докосна с ръка
моята груба гранитна стена.
Вие ли? Спокойно – релси винаги ще има.