Много съм готина ;-)

Вчера ходих на Четвъртия събор на българската книга, където младите автори и илюстратори от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“ представиха новия си роман „Аурелион: Монетата“. „Монетата“ е първият български колективен роман – авторите му са седем: шест
от тях са ученици от казанлъшки гимназии; и първият български ню уиърд роман (от англ. New Weird, „нов чудноват“), който прекрачва границите между фентъзи и научна фантастика. Романът е трета съвместна творба на будните младежи от „Светлини сред сенките“. Предхождат го приказката „Въже от светлина“ и притчовата повест „Шахтата“, която е написана от 15 и
илюстрирана от 17 момичета и момчета. На презентацията видях усмихнатата Габи и нейния Кал и слушах сиди с поезията на Елисавета Багряна, а пък самата зала в музея „Земята и хората“ беше прекрасна – просто беше препълнена с книги… Като в приказка… Как исках да ме заключат там за няколко денонощия, а даже не си купих книжка… Няма да имам пари и да си отпразнувам рождения ден… И после идва Яна и ми казва, че съм мълчалива… И дори още не съм споменала в нет пространството за новото си сърдечно главоболие…

А пък ве петъъъъъъък… в читалище „Николай Хайтов“ се състоя представянето на новата стихосбирка на Валентин Йорданов, но някакси по ще ме разберете, ако го наричам просто Вал (valiordanov).

!!!Задължително да се обърне внимание на трапчинките!!!

Щастието да присъстват имаха Светлина и Яна и цял куп гости от близко и далече. Факт е, че аз бях най-малката и че предимно публиката беше женска, но пък защо не?! Прочетете остатъка от публикацията »

Стига – спрете земята, искам да сляза

Не знам защо, но напоследък все се присещам за годините, когато бях млада – примерно как бях внесла в къще еееееееей такива снежни топки и ги бях оцветявала с водни боички, а после си ги бях наредила на ламарината под печката (за да не намокрят пода, видиш ли); как със сестра ми се състезавахме коя първа ще види първия сняг; как не знаехме псувни, пък и не искахме да ползваме грозни думи и затова часове наред измисляхме разни обидни изразчета с буквата П (примерно „пъпчив полски плъх“); сещам се как правехме големи тиквеници и трябваше да помагат всички жени в семейството и как баба обясняваше, че дърпаната баница задължително трябва да има дупки…

Още помня как ставаше, но нови простотии не искат да ми хрумнат! Помня и че се смеех на Пипи, която не искаше да порасне… Сега я разбирам. Но е малко късно за граховите хапчета. Но пък може да си посадя бобче и то да порасне до небето и д асе кача горе и да си намеля отговора или да бъда изядена! Може, а мога ли?..

za svetlina i rizite

Мъже,
имате ли от онея стари памучни ризи размер много хиксове и едно самотно Ел? Напоследък си търся нещо такова – в оптималния случай – цветно и раздърпано и ползвано и подарено… ;) Хубаво си помисли – търся нещо, което вече си забравил, че имаш. Най-вероятно си я закътал някъде в дъното на килера или под леглото или от седмици се спъваш в нещо из коридора, но още те мързи да го опгледнеш. Със сигурност имаш нещо такова – примерно преди десетина години си пробвал да й нарежеш ръкавите или без да иска някое твое гадже я е ползвало за пепелник или пък в поредния бой единият ръкав съвсем случайно е станал по-дълъг от другия….
Идеята е, че това е ризата, която е пълна със спомени, но ти вече не ползваш иил си забравил да ползваш, или майка ти е забранила да ползваш…

Жени, Прочетете остатъка от публикацията »

БИХ НАБРАЛА ПОВЕЧЕ МАРГАРИТКИ

http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/podkrepa.htm#margar
БИХ НАБРАЛА ПОВЕЧЕ МАРГАРИТКИ
Надин Стеър, 87-годишна

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна – както ви харесва. Щях да приемам нещата по-малко сериозно. Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената. Бих се възползвала от повече шансове. Бих предприела повече пътувания. Бих изкачила повече планини. И бих преплувала повече реки. И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден. Прочетете остатъка от публикацията »