Голяма

В случай, че не сте забелязали, вече е 2010. И това нищо не променя.

В случай, че не сте забелязали, вече е 5 януари. След 4 дни става година, откакто поставих началото на голям самоизучителен проект. И понеже тогава няма да мога да пиша, и понеже не планирам да ми се случват допълнения към списъка, и понеже така искам, време ми е да обобщя резултатите.

Първо запознанство с нов човек.

Не си го спомням. Може пък да е правилно да спра да обръщам толоква внимание на чуждите животи.

Първа вечер, в която си лягам сама.

Не е на добре, ако взема да броя всички такива вечери. Обаче миналата година съм го правела. Усещам, че продължавам и сега. Има нещо счупено в мен, повредено.

Първа прегръдка с Яна.

Тази година прегръдките с Яна бяха по-малко. Много се радвам, че съм се сетила да отбележа първата. Защото Яна ми е важна. И приятелите ми са ми важни.

Първо спане на нечий диван.

Не. Не бива повече да се учудвам, че някой ме е поканил на гости, че някой ме харесва, че някой ме иска. И като че ли вече го правя по-рядко. За една година май съм започнала да се обичам повече.

Първо завръщане вкъщи.

Ууу. Хубаво беше тогава. И отрезвяващо. Не е като спокоен мед, в който да потънеш. По-скоро е като бумтяща печка. Седиш си покрай нея, топло ти е, хубаво ти е и картината постоянно се сменя. Остава само чувството и привързаността ти към прозорчето. И не бива да се отдалечаваш за твърде дълго от нея. Става ти студено и се губиш.

Първи сълзи.

Струваха си. Майката е от малкото хора, плаченете заради които, си струва. Чета какви неща съм счела за важни миналата година и все повече се харесвам :)

Първо готвене.

Хубаво е, когато готвиш на баща си. И когато той те нарича „жено маненка тиии“. И когато си спомняш как си му готвила. Трябва по-често да го правя. По-често да се грижа за семейството си.

Първи компромис.

Ето това вече е част от грижите за семейството ми. Помня, че много плаках. И че компромисът е свързан с мама. И не помня какъв беше. Явно в такива ситуации най-правилно е просто да поема дъх, да стисна зъбки, да бъда добричка. Излиза, че не ми коства особено много.

Първи подарък за близък.

Никакъв спомен. Вероятно пак съм дала подарък на някой, дето не го заслужава чак толкова. Понеже мога да изброя на пръстите на едната си ръка хората, които заслужават и със сигурност не са имали празници през януари. Трябва да огранича щедростите си до някоакви по-разумни граници.

Първо парче торта.

Хубава торта беше. Хубав рожден ден :) Убедена съм, че вече не съм добре приета в онова семейство. Предполагам, че на това място трябва да си отбележа да внимавам, когато си избирам приятели. И че не бива толкова стремглаво да се впускам в нови relationships. Полезен извод е и да не оценявам хората по… тортите им :)

Първа безсънна нощ.

Беше безсънна, защото ходех на работа и се мъчех да избутам мтори и трети курс едновременно. Не е лошо да се науча толкова сериозните решения да бъдат вземани след известен размисъл, а не в коридора на университета преди закуска. Май вече си научих урока, защото отдавна не съм имала непланирани безъснни нощи.

Първо огромно, разтърсващо, животоопределящо препятствие.

Крайно безмислено. Особено като погледна назад и видя, че голяма част от действията ми са останали незабелязани, а останалите – без резултат :) Единственото полезно беше да разбера, че стига да си навия нещо на пръста, мога да го свърша. И че има моменти, когато не можеш без помощ, че има хора, които са готови да ми я окажат безусловно, че някъде по пътя сам успяла да постигна нещо смислено, голямо, ценно.

Първа победа над себе си.

Тази конкретна победа беше… постигане на горната импулсивна идея и преборване на всичките ми желания за почивка. Ще внимавам вече да не правя така. И май вече внимавам.

Първи сблъсък с чиста проба безочие и ненавист.

Днес знам, че онези хора са жалки. И че са завистливи, мразещи и страхливи. И мерзки. Много хубава дума. Също знам и че тогава много се стреснах. Че се свих в себе си, че им позволих да ме надвият. А най-вече знам, че повече няма да го позволя.

Първи месец без секс.

Историята е виждала и други такива месеци. И не мога да кажа, че са били по-нещастни от месеците със. Мога да се похваля, че вече не обръщам внимание на тези месеци. Какво пък… поне се наспивам хубаво.

Първа среща.

Прехвалена е тая работа с първите срещи. И преди и сега не виждам кое им е толкова хубаво и специално. Обикновено казваш нещо грешно, обличаш нещо грешно или пиеш нещо грешно. И след 1 година не си го спомняш.

Първи полет в нощта.

Даааа. Липсва ми онова бъдене-с-мъж-който-се-старае. Ако трябва и тая година да правя такъв списък, пак бих го включила като нещо голямо и важно.

Първо скарване с полета.

Голяма съм овца. Да се бях сетила за горния ред тогава, а?! Добре че вече не съм :)

Първо „браво“ от мама и Андрей.

Да си отбележа – другия път да ги послушам! Когато мъж ти казва, че друг мъж не е стока, слушай, лукова глава такава!!!

Първо разочарование от приятели.

Браво на мен. Това, че мога да бъда разочарована от приятели, означава, че съм честна, открита, наивна, доверяваща, любвеобилна, изобщо… прекрасна и оптимистична. И смела. Тогава ми беше криво, че съм излязла глупачка. Сега ми е добре, знаейки, че много хора никога няма да могат да се доверят изцяло, както аз го правя. Специална съм. И мисля, че се държа правилно. Мисля, че не бива да ставам мнителна и страхлива.

Първо сдобряване.

Много неприятна грешка. Не е лошо да си въведа собствени правила за сдобрявания. Примерно да се придържам към по-горните идеи за неспонтанни решения, свързани с далечно бъдеще.

Първи проблеми в офиса.

Голям смях. Заради тях ме повишиха. Сега съм научена да съм по-смела. Изобщо не ми е зле.

Първо скарване с нашите.

Нямам никакви спомени. Кой знае каква глупост е. Не бива да забравям, че караниците с хора, с които се виждаш рядко така или иначе, за никого не са приятни. Още го правя. Но сама си се съветвам да се старая да ограничавам семейните спорове.

Първи опит за пролетно почистване.

Помня го. Не почистването, а как излизах на терасата да се пека на слънце. И колко бях доволна, че мога да въртя къща. Изоооообщо не ми беше зле. В някои отношения явно не съм се променила за една година ;)

Първи здрав ритник от страна на семейството.

Хахаха :) Това беше, когато открих, че ме държат настрани от доста семейни дела, защото а) съм заета, б) нямам нищо общо или в)  забравят, че ме има. Още ме наранява, когато го правят и още не са разбрали, че го правят. Това трябва да ми намекне, че има и някаква горна граница. Че не съм безкрайн оважна, безкрайно специална и че беграничното споделяне не винаги е възможно и/или полезно.

Първо повишение.

Доста шокиращо беше. И причината и начинът. А резултатът ме изненадва. Мисля, че трябва да ме повишат още три-четири пъти преди да съм напълно готова да пиша по темата :-Р

Първа сладоледена торта.

Иронията е, че от онази вечер помня само тортата и как се срамувах от хората на съседната маса. Защото те се забавляваха, а аз просто вечерях с приятеля си. Тихо, кротко и скучно преживяне. Сега съм се втурнала да навасквам с ярките усещания и с търсенето на наслада в малките неща + заобикалянето на малките неприятни неща. Променила съм се доста.

Първа преоценка на критериите за партньор.

Тогава добавих смелостта като критерий. Защото аз много искам да съм смела. И защото на моменти успявам. И защото искам на него да му стиска да е с мен. И да му стиска да се грижи за мен. И да успява да се грижи за мен. За нас. Хубаво е да се правят такива изводи след връзките. Преоценките на критериите не са толкова важни. Но анализът си остава важен :)

Първа седмица без блог публикация.

Тази година имаше доста такива седмици. И не защото ми  се случиха малко неща, а защото нямах време да публикувам. Или сили. Или защото не знаех как да кажа някои неща. Разликата е, че преди ми правеше впечатление, ако дълго време не съм писала, а сега дори не забелязвам.

Първо 3D кино.

Със сигурност ми харесва. И със сигурност има значение с кого ходя на кино. Това си остава непроменена аксиома за мен.

Първа хубава мисъл за ****.

Отне ми доста време. Силно съм изненадана колко. Първо му бях вбесена, после – на себе си. По едно време не исках да си мисля за нас. Отне ми близо година да открия, че той е просот още едно от човешките същества по улиците и че не е специален. Че не трябва да се оглеждам за него, когато вися на Плиска. Хубаво е да знам, че мога чак толкова да се привързвам. И да знам, че повече няма да правя грешките, които надробих с него.

Първо собствено недвижимо имущество.

Или съм материалистка, или съм имала нужда да си докажа, че мога да постигам неща, че мога да оставя нещо след себе си. И с целия си акъл си взех пералня :) Пак бих го направила. Интересното е, че след нея ми изчезна огромният мерак за домакински уреди. Не съм знаела, че се чувствам толкова несугирна, но ето, така било :) Ами… може би сега се чувствам по-сигурна :)

Първа голяма обида. Самообида.

Никога повече. Е, вероятно пак ще се обиждам. Но повече няма да крия части от себе си, да позволявам да крият мен, да ме умаловажават. Не, благодаря.

Първо голямо пиене. Безуспешно.

Пиенето от мъка не е вид пиене, а вид мъка. От тогава не ми се е налагало, надявам се и да не се случи. Не съм извлякла обаче нито опит, нито нищо от него. Със сигурност е безмислено.

Пореден компромис (знам, че щях само първите неща да записвам, но този е важен).

Можеш да правиш компромиси на хората в смисъла на опрощаване на грешчици. Но не можеш да правиш серия компромиси със себе си заради хората. Мила ми Светлино, някой ден запомни тая работа, че догодина може пак да ревеш!

Първи носталгични пристъпи по Нови пазар.

Много било хубаво да последваш сърцето си. Трябва по-често да си го позволявам. Излиза, че миналата година почти не съм го правила. Много жалко. Стискам палци да съм се поменила.

Първи неистови пориви да си остана вкъщи.

Малко се плаша от желанието да си почивам и да бъда само своя. И понеже ми е ново, ми е трудно да го коментирам. Едно е ясно – за да се появи през декември, значи съм променена. Много.

Първо осъзнаване, че аз съм най-важна.

:-Р

Първа тройка (за годината).

Странна работа. Като бях малка, ми харесваше повече.

Ха така. Излиза, че преди година съм била точно толкава наивна, раздаваща се, мечтаеща. И много самотна. Била съм и по-импулсивна, по-доверчива, по-отдадена на стремежа към общо благо. Излиза също и че за една година не можеш да се самоопознаеш, защото всъщност за това време си се променил. Но било полезно да се водят такива отчети. В главата ти се набиват някой и друг извод и три-четири неща, от които да се пазиш. И супер много егоцентризъм :)


11 коментара on “Голяма”

  1. Mari-ana каза:

    Мила, психологията я учи всеки, който поиска, без да ходи в университета. Най-добрият учител за това е животът. И както виждам ти си се записала за негова ученичка. Радвам се. :) Много ми се иска някои от „първите ти неща“ да са свързани с мен. Ето къде ще свършат работа повечето ми години. Стига само си ги използвала за шегички. :D

  2. astilar каза:

    Усмихна ме. :)
    Ооообаче, ако позволиш на новото си аз да живее свободно, без да го гледаш под лупа, амииии… мисля, че и двете ще сечувствате по-добре. :)

  3. 6efa каза:

    be ei :)
    gledaneto e sled jiveeneto :)
    radikata e na parvo mqsto :)

  4. Lady Frost каза:

    Абе добре започваш годината, няма спор!

  5. deni4ero каза:

    е, кво с’а – другите да не коментираме ли?

  6. Mari-ana каза:

    Хихи :) Писана си Дени – „голямата мечка“. ;)

  7. Svetlina каза:

    Мамунииииии, Голямата мечка е на Кременчето таткото :)
    ба Л-то да коментира квото си иска, знам, че нея нищо не може да я спре, резистентна е даже към пловдивските дупки :-Р

  8. вили каза:

    Аз не съм от разрешените за коментар,но искам да ти кажа не бързай много бързо да ставаш толкова голяма. Карай по нормално, прави си грешките в училището живот. Защото ако си много голяма ще трябва ти да следиш друг да не прави грешки. А колко е хубаво да си правиш грешки и сама да си казваш: Е, това беше грешка. Вече няма да правя така…. ;)
    Нека буркана със светулки е от най-големите трилитров ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s