Преговор

Имах план. Много хубав план. Маймунски. Ама на кого да му хрумне, че ще изтърва последния трамвай?!

picture-001

Вися си аз и чакам такси, вече наближава 23 часа и нищо не минава… Виждам на ъгъла някаква кола с табела, спряла накриво. Правя опасно пресичане на забранено място, добирам се до колата и виждам, че са полицаи :D Най-невъзмутимо пресичам (тоя път на пешеходна пътека), а зад трамвая и забранено ;) Вървя си по пътя, абе честно казано малко си и подтичвах… Намерихме се с едно такси, в последния момент взех билет, натоварих се на влака и хоп – купе с баба и чичко – ядат компот с хляб и изглеждат безобидно. Да си имам набиотто око! Оказаха се бивши железничари. Изхвърлиха буркана през порзореца и цяла нощ сме пили. Две кила пелин заминаха. Запознах се и с началник влака. Абе… кой е като мен :) :) :) Аз шеф ли съм иил не? Ние краставите магарета отдалече се познаваме, да не кажа даже, че се надушваме ;)

В шест и малко сутринта се сгромолясвам на шуменската гара и нищо. Нищичко. Ама на една йота не се е променило, бе! Знам всяка счупена плочка, всеки надпис по стените, знам кое такси да хвана, знам къде точно да гонакарам да спре. Пред 3ти блок си вадя чинно личната карта и очаквам да видя познатата портиерка, ама не, веднъж да съм се подготвила и нея да я няма :) После се оказа, че Кеклата е оглушала и трябва дълго-дълго да й се звъни… Е, издържах изпитанието по търпение и ме пуснаха да си играя с Теди :) Имат си перде и абажур :) И грижовни мечета. И топло какао. И много хубаво беше, беееееееееее… Искам пак. И заспах. И имам снимки на задника на Кекла.

Нямам вода и нямам пари, размени правя всякакви.

И малката хартийоядачка е толко сладкаааааааа! И има гащеризон :) Бе изобщо… на адашката няма да й се налага да дава пари за детегледачки, ако съм наблизо :) С Теди има да си се гледаме… Да отбележа – Теодора не е бееб – тя си е дечко малък сладък :) Върви на пръсти, пълзи, катери се, пише с клавиатура, даже знае разни шорткътове, дето идея си нямах, че съществуват. И е много топличка и мекичка :-*

picture-011

picture-024

picture-020

picture-026

picture-007

Светла пък е отслабнала и се е подмладила. Дали щото сега си живее с някого, дет са на един акъл, дали щото пак е ученичка и „ходи“ на лекции… (още имам снимка на дупето й – виж горе малките букви).

Пак същата работа – знам, че вратата на асансьора не се затваря добре, таксито не идва, знам откъде да си хвана друго, знам как да минем напряко, знам на кой сектор ми спира автобеса, даже знам, че шофьорът познава мама и че живее в червения блок.

picture-036

В Нови пазар сестра ми ме посреща. Не ме интересува нищо. Подскачам, пея, хванала съм я за ръка и бързам, бе влачех я направо, по разните там кратки пътища към къщи. Пресякохме два двора на училища, видяхме майката на мойто Вилиииииииииии (заек такъв, не съм те виждала от година и половина, вземи да ми дойдеш на гости вече!). Поздравих един комшия и една комшийка и шмуг във входааааааааааа.

Проверих пощенските си кутии, звъннах на звънеца, гушнах маминка, измих си ръцете и без да се обръщам намерих кърпата. Пак без да поглеждам изгасих лампата. Отворих моя си шкаф, където нищо не беше мръднало и си облякох суитчъра от 11 клас, обух терлички от 7 или 8ми (жълти) и налетях на храна :)

То не бяха зелеви сармички, не бяха мекици с пудра захар, булгур, тиквеник… И през цялото време гледаш телевизи и дрънкаш за глупости, сякаш вчера си излязъл от къщи. Хех, после с маминка ударихме един табланет и я бих :) Ама много хубаво я бих :) По средата на играта съм заспала и се събудих завита с любимото детско юрганче. След това се случи могията на нашия апартамент – отиваш до тоалетната, връщаш се, леглото оправено :)

Бе, бих маминка и толкова! После и сестра ми се включи, ама нещо се объркаха нещата. Маминка ни би :( Срам и позор! Скоро ще се връщам да се реванширам! Бива ли такова нещо?!

И спах i клинчето, дето сама съм си го шила и тениската, дето сама съм я бродирала. И със сестра си спах. И гледахме нейната любима актриса и се гъделичкахме. А сутринта ме изритаха рано-рано да закусвам. Набутах всичко обратно в раницата (и куп подаръци за моя прословут рожден ден) и хванах маминка под ръка да се водим на гарата. За малко да изтървем автобуса :) Нормално за нас, ама айде, качих се :)

В Шумен в десет сутринта намерих отворени само дав магазина за обувки и два магазина за дрехи. И нищичко не се е променило. Обиколих центъра в един малкъ кръг, после в един голям кръг и после в един вектор и после сисе върнах по стъпките. Янче, до нашия любим магазин видях единствения оцелял сняг. А пък това, което няма да видите на снимката, е катеричката, която видях аз :)

picture-051

Не можах да намеря хранителен магазин, ама Деничето се сдоби с шуменска шапка. Абе… да ме питаш за заведения или улици из града, няма да мога да ти кажа повече от две, но се оказа, че ми трябва само намигване, за да се сетя. Уговарям се с Бобо да севидим на Арта и веднага знам къде е. С класния – на Херсон (киното, дами и господа). Къде ще ходим? Казвам „Арата“. Абе… чудо е с мене. Човек ще вземе да реши, че съм си вкъщи :) Много изпити какаота и горещи шоколади, много неща изприказвани, класен през парка, класен на гарата, Светлина на влак.

–––––––––––––

Нямам хляб и вода. Имам снимки на Кекла.

Advertisements

11 Коментари on “Преговор”

  1. Lady Frost каза:

    Ох, ох… Искам си по моя край пак… Много ми е залипсвало всичко да ми приляга като ръкавица, за моята ръчичка и със затворени очи да намирам пътя! :)

  2. Svetlina каза:

    :) И като си представиш, че забравих да разкажа как листата танцуваха в кръг пред входа на трети блок…
    Хубаво е да откриеш, че има неща, които никога няма да забравиш и спомени, които винаги ще си бъдат твои.

  3. Lady Frost каза:

    … и винаги ще са си на мястото! :)

  4. вили каза:

    Еха, че е хубаво да пътешестваш! И аз забелязах катеричката.

  5. vilford каза:

    Чудно как не си се намърдала и ти в басеинчето! А снимката на Кеклиното дупе къде е???

  6. Svetlina каза:

    Дойдохме си на думата :) Какво даваш за снимката?

  7. vilford каза:

    Снимка на моето дупе?!
    :D

  8. Svetlina каза:

    Не се опитвай да ме прецакаш! Кво? Ще ми дадеш празна снимка ли? Знаем те колко си дупеста и дебела, даже и мустаците ти знаем :P

  9. vilford каза:

    Снимка на мустаците си нямада показвам, за да не подтискам Deneb_50.
    ;)

  10. deni4ero каза:

    виж, дупето на кекла не го ща, ама ще я сборя в некой ъгъл за панталоните … очите ми останаха в тях … обожавам такива джобени панталони

  11. Svetlina каза:

    :) Първата твоя публикация, която четох, беше за това как Деничето си играела с камъни ли, с пясък ли и ти ги навирала из подгъвите :) Да видиш моите лапета как цяло лято ми пълниха всички джобове с лешници, хубави камъчета, дръж ми дъвката за малко, тука има ли охлюв или е само черупка, пера, още камъчета, пази ми тия двайсе стотинки…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s