Официално признавам пролетта за настъпила

Удариха ме едновременно пролетната депресия и пролетната треска. Който си мисли, че не е възможно, не е виждал ПМС :)

Депресията се изразява в тотално нежелание да си чистя къщата, да пазарувам, да се смесвам с големи тълпи, както и в прозяване и упорито немислене за неща, по-далеч от другиден. За сметка на това треската вече трети ден ме праща по паркове, прескачам локви, наизвадила съм си пончотата, нося отворени обувки с шарени чорапи, взех си няколко тениски и… отново ходя на пазара. Предния уикенд си навих рулца от тиквички, гощавах един колега с доматена салата и мусака с грах, вечерята ми в четвъртък се състоеше от праз и ръчен хляб, а днес… днес имам копривена супа и яхния леща :)

Разбира се, това съм аз и нищо не е стандартно. Супата е всъщност с праз, коприва и ориз, също с малко джинджифил и със застройка :) А лещата я правя точно наопаки на рецептата на мама. Първо запържвам малко лук и чушка, тогава запържвам и лещата и чак накрая доливам вода и хвърлям скилидки чесън. Е, и сос Уорчестър, както и тайната зеленчукова подправка, която с мама си правим вече второ лято.

Сестра ми каза, че днес мама е опитала ориз  с морски дарове. Новият й живот наистина й харесва. Надявам се да продължи така, защото иначе доста ще ме е яд. Баща ми бърза да затваря телефона, защото цял ден му било криво. Малката каза, че и на нея не й е много приятно, но нямало какво да направи. Ама наистина се надявам майка ми да се научи да се харесва и след това да се върне при тези, които я харесват. Ако може, по-скоро.

Както и да е. Аз си седя тука и се уча да готвя. Хем манджи, с които съм свикнала и които обожавам, хем леко променени. Точно в момента по телевизията един готвач прави яйца по панагюрски, но пъдпъдъчи, при това едните ги свари в червено вино.  И така… чакаме депресията да отмине и да хвана влака за Вършец :)

---