Слон и планина

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

прасе…………………..3 дни

слон……………………5 дни

планина………………2 дни

Заминах за Вършец с честното намерение да мързелувам на терасата с книжки, малинки и слънце, да стана хубава=кръгла, сладка=кафява и умна=препрочера няколко книжки с приказки. Е, да ама всичко се обърка.

На отиване се радвах на хладното време, щото в раницата нямах място за панталона и горнището и се бях облякла като ескимос. Сериозн – всички обемни дрехи ми бяха на гърба, даже бях турнала пръстен и обеци… абе… ясно ви е как изглежда женска чанта. Пристигнах и започнах да се тъпча. Те такова ядене вярвам, че само марковите прасета можем. Не знам как не се задавих от толко храна. То закуска, обяд, следобедна, вечеря… Супа, салата, основно, десерт… Идеш у комшийката да се разтушите с малко карти и какво? Черпите се я със сливи, я с бисквити! Красота! Ама занете ли и как боли? Това да ядеш, ядеш, ядеш и да редуваш с ядене води до един много специален вид сън – лежиш по корем и не мърдаш и така около 12 часа. Мъка, мъка…

Времето се задържа хладно, мрачно, мокро, мързеливо, апетитно и забравих за слънчевите бани на терасата, малините бяха преминали, венче от цветя не си направих, щото с комшийката точно 5 дни си повтаряхме уговорката, че утре, ако е хубаво времето, ще идем на пикник и все решавахме, че времето е хубаво, ама само на пейката под черешата, където така сладко се играе на 3, 5, 8…

За ужас на Жени се захванах сериозно с четене (естествено не четох това, което си бях намислила ;) ). Прочетох „Играта“ на Светлинки сред сенките и съм толкова разочарована, че направо не искате да си публикувам мнението за книжлето. Прочетох и динозаврите, които ес оказаха втора книга от някаква поредица на Хари Харисън и заслужават отделна публикация някой ден (имаше и едни мутирали динозаври, които са с 8 крака и са нещо като живи камиони – ама мноооооооого тъпи, ако не им кажеш да  спрат, ще вървят до смърт, ако не им сложиш храна и не им покажеш да ядат, няма да ядат, после трябва и да им кажееш да спрат да ядат…), препрочетох „Воля“, която смело мога да кажа, че е в тройката на любимите ми книги, препрочетох и „Патиланци“, щото книгите с приказки ми се видяха вмъздебели за лятна ваканция… Значи общо… 250+420+260+100 страници съм обърнала и това без да броим книгата „Какво не занем за секса“, която така и не дочетох. Верно станах толкова умна, че вече не се говори с мен… И съм много добра на 3, 5, 8 и много скромна ;)

Бре, веднъж играх федербал, ама всичкото това ядене го неутрализира. Изгорил ми е калории, колкото да речем има в две филийки пастет. А аз много такива изядох. Честно казано хабх калории по три начина – 1) няколко дни аз готвих обяда, 2) няколко стотин минути говорих по телефона и 3) спах – яко спах – много милиони секунди!

Станах много хубава. Коремчето ми е като на бременен слон, Яна твърди, че ми се тресат месата вече… Доволно, доволно, ама днес се премерих – само две кила съм сложила за десет дни. А тежат толко повече… Едвам се движа… Нищо, в Студентски град лесно се отслабва ;) . Последните два дни на гости ми дойде БОжидар, довлече със себе си и майка си и баща си, ама аз не се оплаквам, щото сега и те са дебели, пък и ме возиха на планина. ХОдихме на Заноженския водопад, Яна прецапа Ботуня обсичка, разгледахме паркът-гора на Вършец, Изкачихме Балкана и го слязохме по едни стръмни 12процентови пътища и едни 180градусови завои… Математически кеф просто… ЗА снимки ходете да се молите на Яна. Аз още нямам. Ей, сетих се нещо – аз на Вършец снимах едно небе. Свих от мама тефтер А4 и нарисувах с химикали небето, после го оцветих, снимах го с телефона и сега трябва да го пратя на някой, който да го метне онлайн… ДЪлга и широка, ама е много красиво небе :) . Аз освен всичко друго съм и голям живописец! Най-гулемийот!

Аааааааа, не е честно – Яна сего сигурно гушка Божидар, котката у нас спи и то на по-мекото легло, а аз да седя тука и да си спомням как десет дена съм яла… Не! Спирам! Край! Подробности – само след заплащане в натура!

––––––––––––––––––

Я вижте колко талантливо и в тая публикация не споменах нищо за Копър и Беборан – гризе ли ви вееч любопитството ;) ?

Advertisements

10 Коментари on “Слон и планина”

  1. Svetlina каза:

    ММмм забравих да спомена и една книга с разкази, за която обещвам да има отделен пост – специално си я донесох, за да преписвам цитати да се хваля какви работи чета :)

  2. вили каза:

    Чак ти завидях. Особенно за това, че си станала много скромна, а и затова, че Божолечката е успял да ти довлече на гости майка си и баща си и какъв ли купон е станал!!!! :) А за небето пожълтях от яд, да знаеш! ;) ;)

  3. vilford каза:

    И моята програма беше подобна: скромно прасе – 3 дни; добро прасе – всички останали дни. Имам тен само на едната ръка – тази, която се подаваше изпод чадъра, докато махах с нея на киснещите в морето да излизат вече. ;)

  4. Жени каза:

    Аууу, че си лоша- аз успях да прочета само три детски книжки през това време ;)

  5. æren каза:

    Явно всички четем като се махнем от София. Ами и аз да похваля една книжка, казва се „Антология на съвременните португалски хроники“; жанрът е нещо средно между журналистика, есе и разказ и е като рефлексия от обръжаващата сожиална реалност в Португалия от близкото минало. Изненадващо я открих в Хеликон в Стара Загора, а я бях попрелистил на едно кресло в софийския Хеликон още есента, но тогава нещо не се навих да я взема.
    Та така ми се отрази отбивката до Равнината и морето.
    Но не мога да се похваля с такива екстри като коремче =/

  6. Svetlina каза:

    Ама аз съм щедра, бе деца :))))
    Вили, аз имам тен на лявата ръка, искаш ли я?
    Жени, ще ти разкажа моите книжки и ще ме догониш :)
    Непроизносими Ванка, искаш ли да ти дам от моето коремче или поне рецептата за него? Много е лесно – само трябва да внимаваш леглото ти да е близо до масата, а мама да е от другата й страна :) . Ние с Яна ровихме вкъщи и из една „Антология на българската любовна лирика“, но нямахме време да я разнищим сериозно. Абе, ей, ти колко езиа учиш, ще вземеш да изпревариш гугъл транслейт и ще станеш известен-известен-известен…

  7. æren каза:

    ммм,,,дръжте се! лол!

  8. […] Ама все пак искам да драсна няколко реда за кратката ни почивка при СветлинА. […]

  9. […] Всичко започна с това, че поредната деперсия ме запрати във Вършец. Там съседите си гледат байчета. Много байчета. После […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s