Беше хубаво да си част от нещо толкова голямо и важно. Детето изобщо не знаеше, че му кроим изненада. Напротив даже :) На моменти завиждах на Мили, че по цял ден е с него :) Само като го видех в айсикю, ми идваше да му издам всичко :) Обожавам тръпката да знаеш нещо важно, нещо хубаво, нещо голямо. И удоволствието от това да си имаш мисия. Read the rest of this entry »
Единствената пицария с поръчка по айсикю. Единствената пицария, която ми носи Бачо Бианко в стъклена чаша за мелба. Единствената пицария, където каките не мислят Божката за мое бебе, а за свое. Единствената пицария, която ми честити рождения ден!
Голямо мерси* на Пица Дон Вито, пък който иска, може да гласува за тях и в класацията за бг сайт :) Днес готвя сама, но следващия път, когато ми се прияде сръбска плескавица, знам, че мога да разчитам на тях.
* В тоя блог платени реклами не се правят. Но рождени дни се празнуват. Много. Голяма и хубава да порасна!
Да, да, наричайте ме така. Както си искате, ме наричайте. А после ще извадя гаубицата и ще раздам правосъдие!
В една седмица два пъти ме нарекохте „госпожо“. Според вас още колко време ще ви търпя, а? Това да не ви е митница? Що си мислите, че всичко е позволено?
Аз съм госпожица Витанова. Понякога Светлина. Често и Съншайн.
———————————————————
И преди точно 6 дни преместих едно косче от шосето.
Знае. Знае как да ме подчини. Със сигурност е знаела, че ще ида. Прочела е името на подаръка, надушила ме е, дочула е вятъра… Няма значение как, но тя винаги знае.
Онези кафяви очи не може да не са предчувствали как ще се загубя. Как ще се паникьосам, ще звъня по телефони. После как няма да мога да нацеля етажа. Как ще се пробвам да отключа чужда врата. Как ще ми се доплаче, чувайки жалните й писъци, докато се мотая с четирите ключа. Read the rest of this entry »
Писна ми! Оплетох се с тоя рийдър. Вярно, че сега навреме виждам кога някой е писал нещо, но от друга страна и се поробих.
Едва смогвам на сто и малкото си абонамента. Освен това, за да намаля бройката на публикациите, винаги първо чета онези, които са най-малко стойностни, най-малко времеизискващи, най-малко затормозяващи. Примерно тоя невероятен сайт, който обаче бълва по 30тина неща дневно. По тоя начин най-хубавото остава да ме чака със седмици (поне една) или пък го чета вечер, когато съм изморена и се налага да се връщам да повтарям изречения и думи (защото се случва да ми се привиждат караконджули след работно време). Read the rest of this entry »
Скорошни коментари