Жива съм

Жива съм, ей! Пораснала, променена и все пак аз.

За пет години смених континентите, семейния статус, родих едно маймунче, научих един език, смених няколко работни места, два града. В момента имам временна израелска лична карта (като на арабите), Ориян е само израелче, в България и Израел съм с различни фамилни имена, а Лиор е ерген в Германия. Станах леля на момиченце. Счупих си още един зъб. Умряха ми три от три папагала. Имам възпаление на стомаха и ми извадиха жлъчката, барабар с каменната кариера. За половин година кърмих два пъти в спешното в Хайфа. Цялото семейство изкарахме cvm вирус и бяхме болни почти два месеца през зимата. Ориян тръгна на частна ясла на 6 месеца (на детегледачка от 4). В понеделник имат тържество за края на учебната година. Изобщо… много ми е трудно да си представя, че някой ми чете блога и кима разбиращо.

Доста съм активна из фейсбук. Като някакво полезно изкопаемо съм, хем съм навсякъде и с всички, хем… с никого не си пасваме. Чак да съм самотна, не съм, не ми остава време за такива тежки размисли. Само… от време на време ми е криво, че нямам кой да ми кима.

В българската група за здравословно хранене на децата съм като извънземно. Ама как така му давам храна? С вилица? С подправки! С хляб! Сам! И ходи бос по улиците. И си няма паяк. И през живота си не е пил хомеопатични лекарства. По въпроса с храненето… по се доближвам до израелците и французите.

В българската група за холистично… живеене някакси бледнея. Хем го кърмя на година и 5 месеца, хем нямам намерение да го хоум-скуулвам. Хем му давам да си играе с тенджерите в кухнята, хем когато реве и иска да ходи гол, го обличам насила. Това автономия на тялото, родителят-моят приятел… Абе, даже не му чета книжки!

В израелската група за РЕАЛИСТИЧНО готвене горе-долу пасвам. Хората ядат шницели от фризера, ние си поръчваме пица. Обаче през две седмици изскача някой празник и като почнат да си разменят петминутни рецепти за бисквити без мляко… ми бъркат някъдеси.

В израелската група за англоговорящи родители от Тел Авив и областта… съм известна. На всеки помагам, на всеки коментирам. Но в крайна сметка… това са англоговорящи семейства, които разполагат с много пари, имат си детегледачки и чистачки, майките почти не ходят на работа… Много обичат да уговарят срещи във вторник в 11 часа пред кметството. Щото нали ние всички живеем на средата на центъра и никой не е на работа в 11.

В израелската група за работещи майки се вписвам идеално. Говорим си за семейно планиране, как да си намериш ментор, как да си смениш кариерата, така че да можеш да взимаш децата от училище, как да си поискаш повишение… Само дето никой няма време да се среща с други работещи майки :)

В групата за неевреи в Израел съм админ! Разменяме си съвети за различните визи, в кой офис коя секретарка е най-злата, кой нотариус колко взима  (по закон всички взимат еднакво :)), нищим странните си нови роднини, малко политика… Намерих си няколко приятелки даже.

И така. Единствените ми приятелки са имигратнки нееврейки, с малки деца, безработни. В момента едната е в Перу, другата е в Германия, третата избяга и се върна в Нова Зеландия. По възгледни много си пасваме. Само дето аз работя по 9 часа на ден, в офис в който се говори на иврит и арабски.

Не че ми остава много време за себе си, но когато остане… нямам с какво да го запълвам. Гледам да спя, да правя планове за лятната ваканция на Ориянчето или да зяпам телевизия. Жива съм, тука съм. Имам непрочетени книги, нерешено судоку, незимити чинии, несгънато пране, ненаписани статии, неподредени албуми. Нещастна не съм. Напротив, заспивам с усмивка (поне когато си спомням как съм заспала). Заспивам с/между/до/под Лиор и Ориянчето. Сутрин се будя до Лиор и Ориянчето. Много ми харесва да съм майка! И мисля, че се справям много добре :)

(очаква се продължение. преди 2018та)

Зум зум зум

Учим детето на езици. Аз му говоря на български, Лиор говори на немски, надяваме се да попие английски между редовете, а септември тръгва на ясла на иврит. Както е тръгнало, и Лиор ще научи български, някой ден…

На английски и иврит няма думичка за бебе, което мъца, не плаче, просто си скрибуца там. Ама такава думичка си трябва :)

Лиор: Какво прави бебето?

Аз: Мъц-мъц.

И някакси… думичката влезе в нашия език, нали на лиорски диалект. Оняден майка му се обажда и чува Ориян по телефона.

Бабата: Защо плаче детето? Да не го боли корем?

Лиор: Неее, това е нац-нац.

Ориян си има много имена. Зайче, Жабче, Чушка… и Пиленце. Аре някой да пита Лиор обаче :-) Ориян бил Шпиленце :-)

Прочетете остатъка от публикацията »

Мама, аба и дете

Може ли да съм банална и да кажа колко е прекрасно да си майка? Не че съм престанала да съм Светлина или съпруга, обаче… абе, много е прекрасно да си майка. Добави цял слой към личността ми. От време на време седя затисната с бебе, гледам потретението на някой епизод на „От местопрестъплението“ и се чудя как изобщо успявам. Да съм такава… ем… няма такова прилагателно. Постоянно съм старателна, грижовна, внимателна. Някакъв процент от времето съм неуверена, изплашена, гузна. Двеста процента от времето съм изморена. Освен това губя много време в гордеене :) Прочетете остатъка от публикацията »

I love you. Thank you for cooking our son

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: хората със слаби сърца да сложат три четвърти валидол под езика и един валериан под възглавницата

I love you. Thank you for cooking our son

Лиор в 39та седмица. Което общо взето казва всичко. Казва колко е важно да бременееш до мъж, който те обича и подкрепя и е готов да носи литри и литри минерална вода до третия етаж. Без асансьор. Казва и колко е трудно да бременееш. Щом чак мъжете забелязват :-)

Ама има и не чак толкова очевидни неща, неща, които не е зле да се знаят предварително :-)

Девет месеца

Изобщо не е девет месеца. Брои се на седмици. Четиридесет бройки, плюс-минус две-три. И не, не започваш от първата, обикновено се усещаш около петата :-) Освен това е страшно трудно да се броят. Ако не беше Лиор, никога нямаше да знам в коя седмица съм. А ако не беше бременното приложение на умния телефон на Лиор, подозирам, че и той нямаше да знае.

Странични ефекти

Някой трябва да предупреди госпожиците (и младите госпожи), че нещата изобщо не стават постепенно. Започваш ударно – първият триместър е най-трудният. Нормална (и лека) бременност спокойно може да значи гадене, виене на свят, ниско кръвно, повръщане, драйфане и драйфоповръщане. Едни 3-4 месеца. Или повече. Кокалите ти се разместват и всичко те боли. В полунощ пращаш Лиор до аптеката, да търси вълшебни кремове. И почваш да си вдигаш краката по столове и маси, включително по време на оперативки.

Освен това мозъкът ти е на боза. Водиш си бележки за всичко. И губиш бележките. Решаваш судоку за средно 4 минути (което е два пъти по-бавно от предишното ти аз). Прочетете остатъка от публикацията »

2014: една специална война

Предполагам всички вече знаят, че в Израел валят ракети.

Така де, не валят, щото си имаме 9 „купола“, които ги прихващат и ги унищожават във въздуха. Пресмятат къде иска да падне и ако се падне в близост до хора, звънят сирени, чува се БУМ и толкова. Ако не се падне в близост до хора, падат върху девет крави и после целият фейсбук ми се смее, че питам за бика.

Засега много добре ми се отразява това със сирените. Ако съм на работа, все ме хващат в гладен момент. До тук съм била в бомбоубежището (с всичките колеги) с Тоблерон, пуканки, шоколад, течен шоколад, кроасан. А веднъж не можах да чуя сирената като хората и си останах на бюрото. Прочетете остатъка от публикацията »