Wild thing :)

Искам да е днес

От толкова време не съм писала…

И както веднъж коментирах, това че някой дълго не е писал в блога си, не значи, че му се е случило нещо лошо. Напротив. Живея. Усмихвам се. Щастлива съм. Място не мога да си намеря.

Един бивш колега се завърна в отбора. Преди беше много тъжен. Знам защо. Сега не спира да се усмихва. Не съм го разпитвала, но двамата заедно караме целия офис да свети. Обожавам да се вглеждам в очите му, да виждам искрата радост, да знам, че и той вижда същото. Обожавам да работя и да чувам гласа му зад себе си. Неперкъснато говори по телефона. Част от работата му е.

Една колежка не спира да повтаря, че съм се разхубавила. Няма такова нещо. Даже напълнях. Обаче не спирам да се усмихвам. И Калоян вече работи на моя етаж. Не знам дали до него стига смехът ми. Не знам дали знае колко съм щастлива. Не знам дали на него му доставя удоволствие това, което прави.

Знам, че искам днешният ден да се повтаря и утре, и вдругиден и завинаги. Искам да

Полът на компютъра

Две групи от американски специалисти се събрали да разяснят темата “Компютърът от мъжки или женски пол е”.

Първата група, състояща се от жени, стигнала до зaключение, че е от мъжки пол, поради следните причини:

Невероятно, но факт!

Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.

Магну

Аз – това са всичките ми усмивки, всичките ми сълзи, всички безсънни нощи, всички мечти, нарисувани с боички, 5/8 от новопазарската библиотека, куп рецепти, няколко написани реда, няколко изкрещяни междуметия.

Аз искам. Винаги съм искала неща. Мога да искам силно. Мога да искам със сърце. Мога да пожелавам. Да искам за другите. За всички. Силно.

Аз вярвам. Вярвам в себе си. В мечтите си. Вярвам в приятелите си. Вярвам в малките деца. В приказки. В Бог. Вярвам в утре. Силно вярвам и във вчера. В това, че вчера е било хубаво. И че вчера е имало смисъл.

Вярвам във възможностите. В силата на добрите намерения. В безсмъртието на емоциите. И на Висоцки.

Не спирам да вярвам в себе си. Вярна съм си. Колкото и да не им се вярва на другите.  Вярвам, че има смисъл в усмивките, в сълзите, в нощите, в мечтите, в акварела, в книгите, в кухнята, в емоциите. Вярвам, че ме има със смисъл.

Вярвам в правото си да бъда горда. Да бъда себе си. Да имам мечти. Да имам щастие. Вярвам в правото си да слушам Скорпиънс, докато навън гърми истинска лятна буря. Да – имам право на много бури. И на много песни.

Чакам да стане утре :)

Приготвила съм го. Шампанското. Детско и жълто.

Не беше лесно, но оцелях! Утре е последният учебен ден Последен подпис, последно предаване на курсова. И после Ваканция!

Вечерта ще детегледам Сейлър Муун, а в неделя още рано сутринта заминавам за вкъщи. Ще ме чакат сармички, мама, тати.

Любовта на съквартирантката…

ТЯ (22:42:20 17/06/2009)
http://vbox7.com/play:ab4cf590

ТЯ (22:42:21 17/06/2009)
na

ТЯ (22:42:28 17/06/2009)
kato q slusham za tebs i mislq

Ден на работниците от леката промишленост

Забърквам се. Много се забърквам. Засега ми харесва, де.

Лекция по физика. Слушаш за някакви интегрирания и дискретизации, за корпоскулновълнови свойства, във всяко изречение се споменава “светлина” и ти стреснато подскачаш. Няма начин да свикнеш. Винаги си се дразнела от този раздел на физиката. Невъзможно ти е да стоиш в помещение, където толкова често споменавт името ти. Особено когато само шепа от намиращите се там изобщо се интересуват от истинската природа на светлината.

А днес има  и друго. Не искаш да прекъсват мислите ти. Искаш да продължиш да си мислиш за него. Да си спомняш гласа му, да галиш с поглед спящото му тяло, да кроиш планове как ще го прегърнеш когато се върне.

Честито!

Гадна работа. Половинчата.

Хем минаха половината лекции, хем половината остават. Хем вчера се наспах, хем знам, че до сряда няма да се спи. Хем написах една курсова, хем други остават. Хем вчеря ядох, хем утре пак ще съм гладна.

Не мога да кажа, че е много трудно тоя семестър. Предметите са интересни. С едно изключение. Преподавателите са добри и освен че са специалисти, имат и някакви педагогически/ни заложби, което много ме радва. С две изключения. Хем ми е хубаво, че излизам по хладно, хем се налага мама да ме буди по телефона. Всеки ден. С едно изключение. Днес не успя.

Хем мрънкотя, че нямам време да си измия чиниите, хем почти всеки ден вечерям на ресторант. Хем имам да уча, хем попрочитам и други книжки в автобуса.

Направо щеше да ми хареса да ходя на училище, ако го нямаше това постоянно напрежение. Днес имаш 12 часа, 6 предмета, утре други. Днес имаш да програмираш вечерта, утре ще изпереш, другиден ще пишеш задачи по физикохимия, а в автобуса ще четеш по производствена безопасност. Едно свършиш, друго те чака.