София след Тел Авив

Обичам го! Ако преди бях еуфорична, ентусиазирана, от време на време малко меланхолична… сега твърдо го обичам. Кротко и настоятелно :) Ако сме се скарали сутринта и знам, че съм права, инатът ми издържа някъде до вечерята, после започва ужасно да ми липсва и ако не се сети да ме потърси преди лягане, случвало се е даже да се извинявам. Ако цяла вечер съм се търкаляла в леглото, говорейки си с него (примерно някоя игра за познаване), на следващия ден забравям да закусвам и се явявам на работа раздърпана и ухилена до ушите. Ако пък съм се върнала от нощна смяна и някой филм успее да ме разплаче (всъщност доста често напоследък), познайте на кого се обаждам! То после тъпкано ми се връща, защото на сутринта ме карат да припомням какво сме си говорили. Обаче пак е много хубаво. Любимият сънен глас ти казва че те обича, казва ти да изгасиш телевизора и лайла тов :)

Прочетете остатъка от публикацията »

По улиците на Тел Авив-Йафо – 2 част

Аз най-накрая се взех в ръце и оправих снимките :) Горе-долу. Щото съм настинала и от време на време ме тресе и ми се гади. И щото снимките все пак са 300. Добре че някои не са за пред хора. Това щото за виза искат да им покажем колко много се обичаме. И колко постоянно :)

Прочетете остатъка от публикацията »

По улиците на Тел Авив-Йафо – 1 част

Змейчо каза, че съм влязла в приказка. Аз пък да ви кажа, че слязох на Долната Земя. Или Горната. Абе… някакъв такъв паралелен свят, който е хем познат, хем не. Търсех неща, с които съм свикнала, а намирах неща, с които бих могла да свикна и такива, които определено ще искам да свикна да избягвам. И, разбира се, неща, с които изобщо няма да ми е трудно да свикна :)

Лиор живее на тяхната Витошка. Между магазините за бутикови рокли и старите докове, сега превърнати в барчета и  базарчета. Рокли, които са толкова… не, не странни, само… наопаки. Което там е масово, в България е по-скоро рядък кич – цветни органзи, ламета, къдрички, воланчета, дантела, ресни, пера и… и всичкото в една дреха. И магазини и заведения, които не работят в събота, че понякога и в петък. Сега, да не си кривя душата – съвсем редовно се заглеждам по поли с къдрички, по цветни рокли, къси туники с крилца, потници с дантели… и ако ровя достатъчно дълго, мога да си остана себе си и в Тел Авив.

Прочетете остатъка от публикацията »

Любовни писма от Близкия Изток

Скъпа Наде!

Тука ядат хляб само със салатата, сладоледът им е някакъв странен и твърд, а в автобуса се плаща билетче. И в маршрутката никога няма правостоящи и хората от задните седалки подават парички на хората от предните. И навсякъде има котки. Дебели. Ядох една манджа, която се води закуска – шакшука. Като бял остров в червено море, ама не е супа и яйцето не е варено по панагюрски. Абе… нещо като по-рядка лютеница само от домати и в нея цопнато забулено пържено яйце. Към 8 евро идва. Начи… ако му се сложи захар и черен пипер, малко сирене и една-две маслинки – перфектно ще е. И ако пържеха яйцата със сол, ама май много искам.

Прочетете остатъка от публикацията »

Здрасти, Израел

Тъъъй. Пратих Лиор на картинг и сега чаткам на иврито-немска клавитура.

Значи това Ел Ал ****** си *****! 40 минути ме разпитваха защо пък ще ходя сега, защо сама, защо при Лиор… Познавам ли араби, нося ли подаръци, къде ще ходя… отнесоха ми някъде чантата, а вътре всичите документи… И уж всичко се оправи. Обадиха се на шефа и на Лиор, не откриха метали по телесните ми кухини, аз купих безмитни цигари и сто кила Харибо. Да ви кажа, това летенето със самолет… надценена работа. Натъпкват те в дълго пласмасово помещение, пускат ти израелска музика, израелски филм и хората от всички страни ти говорят на руски :) Прочетете остатъка от публикацията »

Все към мен, все към мен, все към мене тичай :)

И ето, завъртяха ме сто неща :) Пак :) Мама и тати ми бяха на гости 4 дни. Сто пъти хвърлях боклука, свършиха ми циф-ът, тоалетната хартия, всииичко :) Ядох покрекло, пълнени чушки с боб, пълнени чушки с боб, не ядох сарми и комбос, за ужас на мама :)

И навръх имения ми ден ме стегна зъб. Ама не зъб, ами цялата лява челюст. Мечтата на Маркуча :) Реших, че сигурно съм прекалила със сладкото и малко понамалих кюнефето. И на другия ден ядох сладък салам и солен кекс. И.. дойдоха почивните дни, а аз се бях докарала до… отхапваш внимателно с някой десен зъб, изтръпва ти устата, псуваш, преглъщаш със сълзи на очи, отхапваш втора хапка, крещиш, будиш съседите и така докато не свърши баницата. Едно ядене на ден. Ама нали бях заета да съм разсеяна :)

Прочетете остатъка от публикацията »