Преражда се, извезана в стих

Няколко пъти започвах черновата на ум. Няколко пъти и спирах. Да пиша за звезди? Не, не мога, а и смисъл няма. Тя всичко е написала вече. Да пиша за писането й? Само ще го разваля.
Ще напиша за нея. За Ади. За човека, който години наред събира мислите, емоциите, себе си в нанизи от букви, слага им дата и ги пази. Да. Дати. Навсякъде дати. Това не са литературни произведения. Това са анали. Звезден корабен дневник.

„Виж… падаща звезда“ е специална книга. Половината неща са написани наопаки и трябва да въртиш я глава, я книгата. А колко ли се е въртяла Ади вечер в леглото, захапала молив, редкатирайки? Редактирайки себе си. Дали е лесно да бръкнеш дълбоко в сърцето си, да загребеш пълни шепи, да ги разстелеш на листа, да ги оцениш, подредиш, да изхвърлиш някои, да оцветиш други? О, аз слушах внимателно. Аз знам със сигурност, че тя пише нощем. Когато всички почиват, тя е съдник. Свой съдник. Имала е звезди. В очите, пред прозореца, да себе си в леглото, има даже две звездички, които я наричат „мамо“. Но там… нощем… в света на мислите… била е сама. Човъркала е, дълбала е, задрасквала, изхвърляла листи, навярно е и плакала. Третото й дете. Нейната книга. Нейното тайно аз.
Затова и не знаеше как да я представи. Вместо това ни разказа за хората, които обича. Хората, които стоят на първата  страничка. Показа ни майка си, децата си, показа ни душата си. Не душата, а Душата. И без това не бяхме отишли там за поезия. О, нея я има навсякъде из Интернет и книжарниците. Не, в читалище отиваш от съпричастност, от любов, от естетичска и емоционална жажда.
В читалище отиваш, за да слушаш как Вал Йорданов и Адриана Зарева говорят. Когато стихотворенията ти са истински, ти не рецитираш, не четеш, ти чувстваш, ти пееш. И залата мълчи. Хората се тълпят чак в коридора, но слушат. Смееш ли да прекъснеш нечия изповед?
Ти самият дали би посмял така да се разголиш пред всички, били те и приятели (защото Ади има наистина много приятели)? Щеше ли вълшебният ти глас да трепери? Би ли раздал всички звезди, които така старателно си събирал по житейския си път?
Ади, ти не си звезда. Не си и звездоброец. Ти си път. Ти си галактическа магистрала, по която малко биха дръзнали да вървят. И си голяма!
–––––––––––––––––
Кога ще ме запознаеш с художника?

---