Заразно болна

И така. Болна съм. Не знам защо, но имам чувството, че този път няма да ми се размине.

Не, въпреки всички компромиси и услуги, които видях, утре няма да мога да ида в университета, вдругиден няма да мога да ида на изпит. Не го казвам от мързел или от страх, че още не съм направила курсовата. Казвам го с твърдата убеденст на човек, който има воля само и единствено за сън. Човек, който на 26 май се завива с одеяло и се събужда от студ.

Зле съм. От снощи ми е променен гласът, а стоях и на два вентилатора. Днес вече ми е подуто гърлото. Навлякла съм се, пия си чайчето, мрънкам на съквартирантката, нищо не помага. След малко излизам за последната си смяна, после започват почивните дни. Смятам да си ги изболедувам тихо, кротко и самосъжалително. Страх ме е. Не разбирам защо. Втълпила съм си, че пак ме чака простудено безкрайно лято или пък онзи прословут тридневен летен трескав грип.

И в този велик момент от битието ме хваща Яна :) ЛЯтНатА Яна.

Да съм разкажела за лош момент от детството си. Нещо което е толкова лошо, че да не го пожелавам на децата си. Не онази здравословна доза гадност, а абсолютна отврат. От уроците на живота, които стоят в графа СИП или направо графа Излишни. Признавам, че ми беше трудно да си спомня нещо такова. Не че детството ми е било съвършено щастливо, просто моята памет не работи много правилно и някои неща ги сканира, архивира, форматира и премества на дъното на стека. На тъмно.

Обаче как да не се сетиш за пети клас :) Тъкмо бях започнала да свиквам с новия град и новото училище. Особено с училището. С онези мраморни стъпала и високи прозорци. С тълпите непознати, тичащи по коридорите. Всичко ми беше ново, интересно и малко плашещо. Постепенно нещата ставаха все по-малко нови, все по–неинтересни, все по-нестрашни. До момента, когато пипнах въшки. Дам. Онези малки неща с много крака. По принцип на мен не ми пречеха, но преподавателите имаха друго мнение. Пратиха ме вкъщи за три дни и трябваше да ида на преглед при медицинската сестра преди да ме пуснат обратно. Кабинетът й беше в другото училище.

Помня, че беше зима и че майка ми ме беше накарала да облека едно отвратително палто. Завлече ме там и зачакахме в коридора. Всякакви деца спираха и ни оглеждаха. Беше им пределно ясно, че сме натрапници и че единствената причина да съм там могат да бъдат въшките. Оглеждаха ме. Като животно на пазара. Шушукаха си. Подхилкваха се. И ни заобикаляха.

Повече никога не облякох това палто.

Харесва ми традицията за разказване на положителна история за противовес, обаче този блог е пълен с такива истории, а и съм твърде болна, за да мога да мисля положително. В момента единственото нещо, с което бих заменила самосъжалението си, е уикенд вкъщи. Събота, когато със сестра ми обръщахме столчетата на земята и лежахме върху тях, вторачени в „Чип и Дейл“ и „Аладин“. Неделя, когато баща ми засилваше печката, а ние гледахме филма от програмата на Уорнър брос. Веселите спорове коя първа да влезе в банята и „мамо, изчакай малко, искам да видя края на „Стъпка по стъпка“, обещавам да се изкъпя после цялата, два пъти“. Сладката жета, когато обличаме пижами и ни слагат шапки, за да не сме били изстинели. Лудият смях при вида ни в огледалото. Неповторимото удоволствие тати да ти разресва косата.

А сега ме боли гърлото. И раменете. И ще си се самосъжалявам. И като нищо утре привечер да ми щукне да се прибера :) Най-доброто лЮкарство е влакчето за вкъщи.

Според правилата на играта… трябва да прехвърля топката с лошите истории от детството към още някого. Всичко започна от Василена, сега наред са Сироножченцето и Антон-ия

Advertisements

11 Коментари on “Заразно болна”

  1. sironojka каза:

    :D ок, ей ся ще помисля .. че то мойто детство си беше весело и не ми идва наум нещо лошо … ама все ще има нещо де … :P

  2. Yana каза:

    Благодаря, Светлинка :)

  3. Yana каза:

    И бързо да оздравяваш!!!

  4. […] мислих, че днеска нищо забавни няма да ми се случи, ама Жълтурчето взе, че ме насади на тая игра Вече няколко дена се каня […]

  5. Svetlina каза:

    Маймуна :-D И още една маймуна :-P
    И ставам все по-болна :(

  6. Ивката каза:

    Миличкото – ей да се оправяш по-бързо, че без теб е мрак навсякъде! :)

  7. вили каза:

    Надявам се, че си по-добре и най-лошото от болестта е преминало! Оздравявай! :D

  8. Svetlina каза:

    За съжаление най-лошото=пиенето на чай тепърва започва. Само въшките са по-страшни…

  9. Vae каза:

    Бързо да оздравяваш, ей!

  10. Svetlina каза:

    Готово :)
    Цял ден бродих из жегите с дълъг ръкав и сега съм преродена :) Все така заоблена ренесансово и все така духовита, но с доста по-ниска температура. Не знам кой ми беше взел гласа, ама май не ми го е харесал и бързо си ми го върна.
    Мерси много за пожеланията!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s