В търсене на Морал
Публикувано: 29, август 2010 Filed under: лиготии 7 коментараПреди точно един месец някой с моето име, но живеещ в апартамент 60, трябваше да получи един пакет от пощата. Книжчица. Скромните 420 страници. И този някой трябваше да я прочете за 30 дни и да си каже мнението.
Съжалявам. ЛЮБОВТА ONLINE – Емоциите в Интернет е нещо, което не може на никого да хареса. Първо – това не е книга, а някакъв научен труд, публикуван без очевиден повод. Второ – това… произведение просто няма аудитория.
Написано от професор по философия, специалист в областта на човешките взаимоотнашения. Ако бях негов колега, нямаше да намеря нищо полезно в книгата. Ако бях човек с онлайн връзка или онлайн взаимоотношения, книгата нищо ново нямаше да ми каже. Ако пък си нямах идея за онлайн познанствата, нямаше да мога да разбера нито ред.
На езика на професорите господин Аарон обяснява какво чувстват чатърите. Да, защото книгата е предимно за любовните връзки онлайн, за изневерите онлайн, за въображаемите емоции. Непълна е – не обхваща целия диапазон от емоции в Интернет, не обхваща различните нюанси на любовта (особено омраза, завист, ревност), не обхваща всички видове любови онлайн, не обхваща дори всички начини, по които Мрежата може да бъде използвана за социални контакти. На места обаче има и излишъци. На много страници се отклонява да обяснява разни характеристики на офлайн взаимоотношенията, разни термини, разни локуми.
Ако някой ме беше предупредил, че книгата е само за МОРАЛА на любовта онлайн, със сигурност нямаше да си я купя. Книга. Глупости. Човекът си е издал дипломната работа. Или някое домашно, където от значение е бил обемът. От 420те страници 40 са бележки и библиография, останалите са разделени на глави. Всяка глава си има увод, изложение, заключение и обобщение. Ако някой ден трябва и аз да пиша едно нещо по 8 различни начина, бих се самоубила. Аз съм обикновен човек, а не професор.
Всъщност докато охках и пъшках четейки все по-бавно и все по-отчаяно, нямаше как да не се замисля дали пък проблемът не е в мен. Това, че аз съм специалист в онлайн взаимоотношенията, дава ли ми правото да критикувам човека, имал силите и желанието дза напише такава дълга книга? Добре че намерих подкрепа. Онлайн :)
Както и да е. Първоначалната идея беше да сравня своето виждане за любовта онлайн с това на професора. Като изключим факта, че според него онлайн връзките са много по-разпространени, отколкото според мен… разминавания няма. Само дето аз говоря за същите неща с по-къси думи :) Единственото, което научих, е, че понякога хората започват да си пращат истински писма – разкриваш истинското си име и адрес, после започваш да пращаш лични вещи, кичури коса, бельо, нощното шкафче, застрахователната полица на тъщата… Вероятно е интересно преживяване, но не знаех, че се е случвало на някого.
И така. Радвам се, че библиотеката ми е пълна с художествени книги. Надявам се да успеят да възвърнат душевното ми равновесие. Или поне превеса на оптимизъм.
Жълтурчето 
Да преживявам такъв момент сега.За първи път ми се случва, просто защото не съм контактувала през компютър под никаква форма.Но чувствата ми са дълбоки и истински , а доколкото разбирам и отсреща има същото към мен. Така че ,когато се появи ТЯ ГОЛЯМАТА прегради няма.
Подкрепата тук :) Мислех си ,че само аз се мъча с прoчита…ужасно беше.Не съм свикнала на се „потя“ над книга ;)
lilia, в книжката пишеше, че в Интернет имаш свободата да идеализираш много по-често и по-силно и че там чувствата или са дълбоки или никакви. Само внимавай, един мой приятел се подвизава в няколко женски профила – за много хора Мрежата си остава място само за забавление.
Lili, не си сама, не си сама :) Към края мъкнех раница навсякъде, за да не си позволя да забравя книгата. Абсолютен кошмар, добре че съм чела Спиноза и имам опит със сухите приказки.
А в книгата има ли глава, посветена на ето това?
Има някакви измислени цитати от чатове, но нищо чак толкова истинско. Все пак това е книга за морала :)
Като има какво да си пращате е готино, с един чат-friend си разменяме фенски футболни фланелки, готино според мен, поне преди времето на eBay :)
Жалко за книгата, но не всеки може да борави с кратки думи като теб ;)
Хаха, недей, току виж професорът си гугълне името и си преведе какво сме писали за него, поне с руси български среднистки не го сравнявай :)