Криворазбрана civilizaciq

Астилар ме кара да правя немислимото. Всеки ден задавам стотици въпроси. Дали защото съм философ, дали защото съм дете. Според книгата на Радо друг вариант няма. Любопитството за обикновените неща е привилегия само на тея две категории същества. Та милото Палиндромче иска днес сама да си отговоря на въпрос :)

аз: харесва ли ти да общуваш с хора, които майка ти би изгонила от масата?

тя: Харесва ми да общувам предимно с такива хора :)

тя: Ама какво общо има майка ми?

аз: ми нищо, мислех си за маниерите на поведение, на които майките ни учат

тя: ти мисли за маниерите и напиши нещо,че ми е много интересно

Светлина: Креми, защо ядеш първо яхнията, супа не искаш ли?

Кремена: Е, нали все ще се смесят в стомахчето, защо да спазвам ред във вкарването?

Светлина: Добре, ама седни като хората. Не се седи така на маса.

Кремена: Децата седят така [мляс].

Светлина: Ей, маймунко, недей да сърбаш. Само топла супа се сърба и виж как смешно пиеш от шишето, не се прави така!

Кремена: Ох, добре, само ме остави да се наям.

Светлина: Така ли се говори на по-големите? Веднага да ми се извиниш и да си свалиш лактите от масата!

Кремена: Добле. Извинявай. А може ли крем-карамел?

Светлина: Разбира се. Ето в твоята купичка с патетата.

Кремена: [мляс]

Светлина:Е, недей така, де, яж първо от твоята страна на купичката. Не е възпитано така.

**********************

Тук някъде ми стана жал за горкото дете, нищо че ситуацията е само написана. Иначе можеше да я накарам да яде и с лявата ръка, тя ми е послушничка.

Сериозно. Имаме ли реална полза от това, че сме усвоили хилядите правила на държание? Всъщност това не са обществените правила, а правилата на майките ни. Щото съм убедена, че има деца, които изобщо не са и чували, че на маса не се пее или пък, че първо се сервира на най-стария мъж в къщата.

Рони – женски пол – българче – 17 годинки:

– ako ne gi znaeh tiq ne6ta horata 6tqha da me mislqt za nqkuv aborigen

Енчо – мъжки пол – българче – 15 годинки:

– trebv ada sme cilivizovani horica

Накрая излиза, че на мен ми се вменяват мамините принципи и навици. Може те изобщо да нямат общо с чуждите. А пък специално тия… все повече си мсиля, че ми пречат. И какво ако нямам еднакви чинии? Да не сервирам основно на гостите ли? Или пък да не пием от шише, но да нямаме чаши и да си останем жадни, ама с вода?

Какво щели да мислят хората? Ами не знам. Ама се усещам как понякога мисля за хората разни работи според това дали първи са поздравили по-възрастен. Сещам се и за един случай, дето сума ти пъти питах Радо дали е гладен и той все отказваше, аз си умирах от глад, ама не е учтиво да ядеш пред неядящи, не е учтиво да не почерпиш госта си и изобщо… мри си там, културно момиче такова! Е, днес си ядох пред него и толкова. Но това е защото предварително сме се уговорили да ям, когато съм гладна. И все пак знам, че ако мама ме беше видяла, щеше да ме извика да й „помогна“ в кухнята и щеше много сериозно да ми се скара.

Разбирам, че някакви общи правила са нужни, за да можем да си комуникираме. Нещо като езиковите правила, само че знакови. Ама хайде да се разберем – моята майка има само две деца. Твоята може и три да има. Ама много рядко ще срещнеш някой, дета да е възпитан точно като теб. Обикновено има нещо, в което се различавате, което ти прави впечатление, чужд недостатък, който трябва да преглътнеш съзнателно, ако мамините правила са го заклеймили. Аз само си знам колко усилия ми трябваха, за да започна да мисля, че Дамян има нормално семейство. Според мен (тогавашната) семейството трябваше да се събира да яде заедно, а не всеки огладнял да претарашва кухнята и да прави каквото си иска, когато си иска. Леле, колко сбъркани ги виждах!!!

И изобщо… Какво да си говорим? Понякога майките вредят. Не е нарочно. Вероятно и аз ще вредя. Щото ще вярвам, че това, което аз правя, е правилно и естествено ще го (по)казвам на детето си. Трябва да се напишат и учебници за това. Не е честно само граматики да има. Ясно е, че много малко от нас ще ги прочетат, още по-малко ще за запомнилите, а разбралите ще се броят на пръстите на левия ми крак. Обаче трябва да се въведе някакъв ред. Не може то така да продължат с производството на деца, които първите 20 години от живота си да се чудят какво значи да седнеш „като хората“ и на кого е нужно.

Така че, Палинндромче, изводът ми е, че не бива да изпълняваме всичко, което ни казват майките, а да го запаметяваме и да търсим нАучна обосновка за вършенето му. Колкото до твоята майка… ами не мога да отговоря. Каква оценка ми пишеш?

–––––––––––––––––––

Айде сега елате да гласувате в проучване за любимия ви роман.

Advertisements

28 Коментари on “Криворазбрана civilizaciq”

  1. astilar каза:

    :) :) :) Кремена не участва в такива диалози. Случва се да яде кифла и супа едновременно и майка й не прави трагедия от това. :)
    Не обичам да давам оценки, но ме размисли и ще ти отговоря, когато си извадя мързела от същия джоб, в който е и акъла ми :)
    Гуш, целувки и поздрави от Кремена :)

  2. Радо каза:

    Тук май пак се стига до проблема с порастването. Може би когато човек се счете за пораснал трябва да преосмисли и влиянието на родителите върху себе си. В противен случай се обричаме в най-добрия случай да стигнем до тяхното ниво. Пък обратно на твоята крайност има и откровено малоумни майки (сещам се за една дето псуваше тригодишния си син… на майка), значи ли това, че децата им нямат избор? От другата страна стои детският инат да се оспорва всичко, в което вярват родителите, което също не е удачно. Правото на избор не е даденост и трябва да се заслужи.

  3. astilar каза:

    Радо, не искам да порастна. Не мисля за родителите си, като за „ниво“. А още по малко искам дъщеря ми да мисли така за мен.
    Правото на избор е даденост, която трябва да се отстоява. Това и Кремена го знае.
    Ти порастнал ли си? И какво избра? Защо избра това, вместо другото?

  4. deni4ero каза:

    тук, шъ мъ извиняваш, ама не съм съгкасна с тебе, за тва, че не са обществени правила, ами майчини. Много моля. Има си норми на поведение. Аз нямам против децата ми да ядат първо яхния и после супа, важното за мене е да ядат. Дали ще е с лакти на масата или не? Пука ли му някого вече? Май тва си е само старовремска отживелица, да не ме наплюе някой ся, ей ;) Аз също не искам да порасна като тебе и астилар, но понякога ПРОСТО СЕ НАЛАГА да ти да си порасналият, колкото и да скачаш по леглото с чавето и да ровиш в листата с крак … няма начин, просто се налага. Всичко опира до момента и до това на какво искаш да го начуиш малкото човечЕ. А, колкото до това, че е хубаво семейството да се събира и да яде заедно, (без значение закуска, обяд или вечеря) гласувам с две ръце. Няма по-хубаво от сплотено семейство. Даже днес си спомних случка от подобно събиране :) много умиляващо беше. В момента се сещам и друга, която пък е смешна. Точно това искам да предам на децата си, а не, всеки да си претарашва хладилника … за тва са дадени нощите, когато всеки си мишкува самостоятелно и тихомълком ;)

  5. deni4ero каза:

    прощавай за дългия коментар, нещо май се поразгорещих ;)

  6. Радо каза:

    Значи искаш да кажеш, че псуващата майка за която споменах и ти сте едно и също? Не бих казал. Или самата дума „ниво“ не ти харесва? Съгласен съм да използваме тази която ти подхожда на теб. А кое в порастването не ти харесва? Отговорностите? Независимостта? Решаването на проблеми? Свободата? Правото на избор? Ами да – продължавам да твърдя, че правото на избор не е вродено и бързо мога да ти го докажа. Не знам колко е голяма дъщеря ти, но да си представим, че е на 12-13 години и ти обяви, че е решила, че вече няма нужда да ходи на училище, защото си е намерила по-възрастен богат приятел, който ще се грижи за нея. Ще уважиш ли правото и на избор? Или пък (недай боже) е много зле с успеха и реши да иде на купон вечерта преди контролно вместо да учи? Да си представим обратното – тя е на 25-30 години, има стабилен живот и добро образование и ти се похвалва, че си има приятел/годеник. Или пък случаят с купона, но при условие, че е пълна отличничка. Различно е нали?
    Съжалявам, че я ползвам за пример. Съзнавам, че не е много коректно.
    И да, има признаци, които говорят че съм пораснал в някаква степен. Например, че взимам под внимание много повече фактори от мнението на родителите ми и това какво ми харесва на мен когато правя оценка дали нещо е правилно или не. Мисля, че това отговаря и на другите ти въпроси.

  7. astilar каза:

    Моето искам да го нача само на едно – доверие.

  8. astilar каза:

    Радо, възпитаните хора използват обръщения. Така околните разбират, че говорят на тях.
    Това, което не ми харсва в порастването е сериозността. Отговорна, независима, знаеща и можеща съм, вярвам в себе си, вярвам в детето си, обичам и ОБИЧАМ човека до мен. Не ми харесват хората, които се вземат „на сериозно“ и твърдят, че е мнооого важно да порастнеш.
    Имам доверие в дъщеря си и въпреки, че е на 3 години :) (с 1/4 по-малко от предположените от теб) си говорим, правим задно много неща. Да, ще уважа правото й на избор, но няма да има такава дилема, няма да има такъв въпрос, защото това зависи от нас – от нея и мен, от общуването помежду ни.
    А моите родители не ги слушам. Възпитавали са ме по начин различен от този, по който аз възпитавам дъщеря си.
    За това, което написах в последното изречение пише Светлина (според мен).

  9. Радо каза:

    Последно пораснала ли си или не си (надявам се и без обръщение да се сетиш, че става дума за теб)? Обясни ми, моля, каква е зависимостта между порастването и сериозността (не че това е точната дума). Аз мисля, че двете неща могат да съществуват независимо.
    Странно звучи да говориш за хора, които се взимат на сериозно в един и същи коментар с „Отговорна, независима, знаеща и можеща съм, вярвам в себе си, вярвам в детето си, обичам и ОБИЧАМ човека до мен.“.
    Мисля че не е зле още веднъж да ти обясня тезата си. Първо, не съм предполагал на колко години е детето ти а те помолих да си представиш ситуацията, което води към второто – не говорим за причините, довели до тази ситуация а за начина, по който би реагирала. Отделен въпрос е, че никой родител не смята, че възпитава децата си така, че на 13 да решат да напуснат училище, и все пак резултатите понякога са изненадващи. Интересно ми е как при това положение можеш да бъдеш толкова сигурна (взимане на сериозно!?).
    А щом ти не намираш начина, по който са те възпитали за приемлив за дъщеря ти не допускаш ли, че след време и тя може да реши същото като теб? Защото тя е уникален човек, различен от теб (въпреки, че не познавам нито теб нито нея мога да го твърдя) и ще има свое мнение и свои принципи. Все пак е много вероятно и родителите ти като теб сега да са мислили, че постъпват по единствения разумен начин. Това отново ни връща на взимането на сериозно.
    Има едно модерно нещо – обективност се казва, пробвай го.

  10. Le_Grand_Elf каза:

    Моме, стига глупости :)
    Няма време за морални норми и (не)спазване на етикета. Важното е, бързо и лесно да се ориентираме и да настъпим колкото се може по-малко пръсти :)

  11. Svetlina каза:

    Шттт. Аз и копита мога да настъпвам и ще, магаре такова, не им прекъсвай разговора. Много ми е интересно. Засега изглежда, че някои от порасналите донякъде са склонни да застанат на моя страна, но нито един младеж, както и нито един мъж не се е съгласил с мен. Много ми е хубаво да чета коментари, да не ги разбирам, да ги чета пак и пак и после още веднъж. Вероятно това е от начините да пораснеш, но дай да не се отклонявам от темата ;)

  12. Радо каза:

    Че аз съм съгласен с теб, Светлинке. Само допълвах.

  13. Le_Grand_Elf каза:

    Oh kay… I can see where’s that going :)
    I’m absolutely smooth (but not criminal) and I’ll refuse to step in that kind of aggressively convo :) Ite ?!

  14. Svetlina каза:

    Значи съм доволна. Всички се обединяваме, че трябва децата да се учат на някакви норми, но винаги да им се оставя правото сами да си изберат свои норми.

    Аз пък като набедена за крайна, дори твърдя, че семейството ни влияе най-много върху тея норми.

    Денич, тоя номер си го научила от Алф – той така нощем минаваше да довършва семейните яденета :)

  15. deni4ero каза:

    не, Жълтур, не от Алф, от татко :D

  16. Радо каза:

    Това, което казвам е, че тропането с крак „НЯМА пък да си мия ръцете!“ е различно от избор на своя норма.

  17. xunap каза:

    Ухаааа! Този пост е як!
    Колкото по-рано човек разбере глупостите на родителите си, толкова по-добре за него. Често майка ми отговаряше на въпросите ми по най-тъпия начин: „Защото така е прието“ или „Защото така е редно“, изключително тъпи обяснения честно казано. Също като да кажеш, че така е цивилизовано. То в наши дни няма една цивилизация. А като чуя за цивилизоване веднага се сещам как хубаво са цивилизовали индианците в Северна Америка или виетнамците.
    Та така, аз смятам навиците на родителите ми за отвратителни, а са си средностатистически хорица. А за правилата на баба ми книга мога да напиша, слава богу, бях непослушен и я смятах за много загубена жена. Оттам имам и омраза към българските традиции. Особено към методите за лекуване на грип. Покрай тях и се правя че и коледата не забелязвам, на Великден се крия.
    А, да. И според мен правилата трябва да служат на хората, а не хората – на правилата. Ям когато съм гладен, другият като не е гладен, сега какво, и на мен да ми скърца корема? Аре сиктир :)
    Майка ми беше много против да ям в хола. Щото съм щял да изцапам. Аз сега като съм голям пък си ям в хола и се кефя. Ако се изцапа нещо – ще го изчистя. Какво толкова?
    Една позната изпада в ужас да не би някой да изцапа стените в коридора. Човек почва да си мисли, че тази жена живее заради една боя по стената. Боже, ако впрягаше усилията си да учи квантова физика наместо фанатично да пази боята по стените сигурно щеше да е по-полезна на човечеството и на себе си. Току виж решила проблема със студения термояд.
    Как да е, моето виждане е, че човек трябва да се чувства добре когато прави нещо, а не го прави защото така трябва. Ако иска грах да яде с ръце, ако иска да мляска, все ми е тая. Важното е да е добър човек и добър приятел. Е, и аз мразя да се плюе по улиците, ама тук вече се намесва обществената хигиена.

    Още веднъж да кажа, че статията ме кефи много!
    Христо

  18. 6efa каза:

    a koga edin hor stava 4ovek? bebeta, posle deca, iuno6i, mladeji, leli i 4i4ovci, babi i dqdovci, bebeta…
    koga to4no Xinap smqta, 4e sam 4ovek i moga da sbadvam higieni4nite si jelaniq?

  19. æren каза:

    Аз кой пръст съм? :Р

  20. А пък по правилата, които аз съм научила първо се сервира на най-възрастната жена на масата. :)

    Разбира се, че правилата във всяка къща са различни, но въпросът е всеки да се е научил най-вече на гъвкавост, така че като се впусне в света сам и види, че там преобладава някакво правило различно от онова, на което са го научили, да бъде така гъвкав да го приеме, а не да очаква светът да приеме неговото. Точно в това е въпросът и се състои порастването. Иначе е цивилизационен аутсайдер.

  21. 6efa каза:

    A koi trqbva da ni nau4i?

  22. Svetlina каза:

    Иванку! Кутрето си ти, кутрето!
    Хих, Христо, подсещаш ме, че цял живот не разбрах защо не трябва да си режа ноктите вечер. Айде, видях логиката в това да не ги хвърлям в печката, но… Все ми се казваше, че не трябва.
    – Защо?
    – Ами не трябва.
    Иначе поздравите за публикацийката може да ги препращаме към Астилар или пък Кременчето, щото иначе щеше да ме домързи да пиша по темата. Аз казвам МЕРСИ, пък ще се опитам да ги предам по веригата ;)
    Размисли, при нас поне е друго – най-възрастната жена командва парада и последна сяда на масата – трябва всичките й команди да се изпълнят преди това.

    Какво излиза? Да растеш означава да се бориш с природата си, костите ти да стават по-чупливи, но характерът – по-гъвкав и вместо да установиш свои навици за спане на печката точно в определен час, да си винаги готов за нови неща, които да не те отличават от другите грозни патета. По-скоро да ти позволят да съ-общуваш с тях.

  23. Графът каза:

    Мислите ли, че една млада жена, майка ù, баба ù, прабаба ù и така нататък са абсолютно идентични? И да не искаме, така нареченото „право на избор” си действа – подсигурено е от детският инат да се оспорва всичко, за който споменава Радо. Срещу ръжен не се рита!
    Значи майчиният майсторлък е не в „така не се прави”, а във внимателно защо не е добре да се прави. Т.е., в подсказване на избора. Нали и правилата никой не е седнал да ги измисли за една вечер – кристализирали са в опита на поколения.
    Между другото, никога не съм учил вечерта преди изпит. :)
    ……………
    За правото на избор на дете ще напиша скоро една наистина интересна история, която показва докъде може да стигне човек в спазване на принципите си…

  24. Светлина, неща, които да не те отличават от другите грозни патета? „Доброто поведение“ не е заради сливането с тълпата. Ако човек може рационално да обоснове причината защо трява да се седи по един, а не по друг начин на масата, нека си седи по своя начин, различен от всички около себе си. Примерно, ако има бурсит на рамото и трябва да си обляга лакътя някъде. А ако не може да се обоснове, би трябвало да е стигнал до заключението, че и неговите навици за приличие са също толкова условни, колкото и навиците на другите и няма смисъл да се опиня на мнозинството заради тях. повечето разлики в поведението са малки и незабележими и не правят такова впечатление, че различният човек да бъде низвергнат. Все пак има такива разлики, които са големи и забележими и ако човек не ги премахне, просто излъчва посланието „Не ми пука на какво държите вие“. Това послание е проблемът, а не че това, на което те държат е толкова по-хубаво и по-правилно.

    Случвало ми се е да попадам сред хора, които имат съвсем различен код на поведение от моя и моето държание (без аз самата дори да го подозирам) им е давало послание на надменност и отхвърляне. После го разбирам и научавам техния код. Но всичко е въпрос на толерантност и разбиране без осъждане.

  25. Svetlina каза:

    :) Не се бях замисляла от тази страна. Мерси много. После нека някой дойде да ми каже пак, че няма смисъл от блогването!!!

  26. Е хайде сега, да ми благодариш… и аз съм научила от тебе :)

  27. […] си избрах сам доста раничко (скоро имаше разговор при Жълтурчето, където стана дума и за това какво могат и какво не да […]

  28. astilar каза:

    :) В блогването няма смисъл, когато отсъства мисъл. :)
    Много се радвам, че тук се получи интересен разговор. :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s