Пътят до сърцето ми минава през… устата :)

Исках да се похваля, че мама ми позволи да направя гратин в кексовата й форма, че Яна ми наготви празопита и че пастелитосите са по-хубави от всички закуски на Земята. Исках и да мрънкам, че и тази вечер си нямам мъж.

Обаче съквартирантчето ми донесе грамадни-грамадански ягоди, направихме си сос Болонезе, за пръв път сварих лингуини… час по-късно пиех бяло вино над кутия със 700 грама шоколадови бонбони и прилежащия им облак ароматично удоволствие. Черешката на тортата се оказа един колега от Франция, работещ в Творческия отдел.

Беше с мен през цялото време. Заедно приготвихме пастата…

Sunshine (19:46:58 11/04/2010)
give me 5 minutes to take it off the fire :)
Greg (19:47:00 11/04/2010)
it s not gonna feed my appetite …
Sunshine (20:03:46 11/04/2010)
here :)
Sunshine (20:04:03 11/04/2010)
haha
let ME feed ur appetite :)

Заедно приготвихме десерта…

Greg (21:03:24 11/04/2010)
i will teach u the most sensitive words baby

….

Greg (21:05:21 11/04/2010)
i may open a bottle of champagne i brought back from france tonight for u!

Заедно ще изконсумираме всяко парче шоколад, което ни попадне. След малко. Смяната му свърши преди 17 минути и вече ми липсва. Пиша с блеснал поглед и прехапана устна. Пиша със затворени очи. Пиша с шоколад по  пръстите.

Спуснах пердетата, за да не ме видят хората. Или пък… нека гледат. Все тая, само  Грег да се прибере по-скоро!

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s